НС гледа Бюджет 2026. Омбудсманът: Той удря стандарта ни на живот

Народното събрание ще обсъди днес проекта за държавния бюджет на страната за 2026 г., според предварителната програма на парламента. Предложената финансова рамка предвижда дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 5,7% от брутния вътрешен продукт. Очакваните приходи, помощи и дарения са 49,6 млрд. евро, а планираните разходи достигат 56,8 млрд. евро.

Максималният нов държавен дълг, който страната може да поеме през 2026 г., е определен на 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен и заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE, предназначен за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се общият размер на държавния дълг да достигне 37,7 млрд. евро, което представлява 30,1% от БВП.

В проекта са заложени капиталови разходи в размер на 9,360 млрд. евро. От тях 4,028 млрд. евро ще бъдат осигурени от национално финансиране, а 5,331 млрд. евро – чрез европейски средства, включително по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Сред предложените промени са мерки за увеличаване на приходите от ТОЛ системата и повишение на винетните такси с 30% от 1 август 2026 г. Предвижда се и ускорено прилагане на вече заложения акцизен календар за периода 2025–2029 г., който предвижда поетапно повишение на акцизните ставки върху тютюневите изделия.

Проектът включва и промяна при осигуряването на държавните служители и служителите в съдебната система. От 1 август 2026 г. те ще започнат да заплащат лични осигурителни вноски, като първоначално разпределението между работодател и служител ще бъде 80:20. От началото на 2027 г. съотношението трябва да стане 60:40, както е при останалите работещи.

Друга заложена промяна е свързана с начина на определяне на минималната работна заплата. Докато бъде въведен нов механизъм, тя ще остане на сегашното си равнище от 620 евро.

В коментар на предложената от кабинета финансова рамка омбудсманът на България Велислава Делчева предупреди в интервю за „Фокус“, че тя ще засегне най-уязвимите групи от обществото. По думите ѝ решенията в държавния бюджет имат пряко влияние върху стандарта на живот на гражданите, а промените, свързани с минималната работна заплата, пенсиите и осигурителните прагове, най-силно се усещат от пенсионерите, семействата с ниски доходи и хората с увреждания.

„Всички бюджетни решения, които взема едно правителство, няма как да няма директно отражение върху стандарта на живот“, коментира Делчева.

Омбудсманът посочи, че макар минималната пенсия да е увеличена, част от възрастните хора, които я получават, ще останат под прага на бедност. Тя отбеляза, че паралелно с това се предприемат мерки за увеличаване на приходите в Националния осигурителен институт, но социалните плащания за хората, които ще плащат по-високи осигурителни вноски, остават без промяна.

Според Делчева заложените увеличения в бюджета не отчитат достатъчно натиска от поскъпването на стоките и услугите, който гражданите усещат ежедневно. Тя подчерта, че официалните данни за инфлацията невинаги отразяват реалното усещане на хората за промяната в цените.

По повод броя на хората под линията на бедност – 1 368 700 души, или 21,2% от населението, омбудсманът заяви, че е необходима промяна в пенсионния модел. По думите ѝ пенсиите трябва в по-голяма степен да бъдат свързани с индивидуалния осигурителен принос на всеки гражданин.

„Трябва да се смени системата, по която цялата пенсионна система – да се смени нейната философия“, заяви Делчева. Тя предупреди, че при запазване на настоящия модел в бъдеще може да се стигне до ситуация, в която пенсиите да бъдат финансирани основно от държавата.

Омбудсманът допълни, че решението не е непременно в увеличаване на осигуровките, а в промяна на начина, по който функционира пенсионната система. По думите ѝ към момента двама работещи фактически осигуряват пенсиите на трима пенсионери.

ФрогНюз