Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ: В България има активно действащи 30 хиляди иманяри

Доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ) в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Доц. д-р Вагалински нека започнем нашето интервю с това какво представляваше Теренното археологическо изследване с географски информационни системи, което проведохте в Община Петрич?
Доц. д-р Людмил Вагалински: Теренното археологическо изследване с географски информационни системи, което проведохме в Петрич представляваше издирване, което се прави с програми. Идеята на това изследване е да се локализират нови обекти, а също така да се направи проверка на стари такива,за които няма точни данни, тъй като не са добре ситуирани в пространството. В общи линии направихме едно тотално издирване. За съжаление не успяхме да покрием цялата община, защото не е малка. Все пак проучването ни бе доста мащабно, защото участваха 11 човека, в два екипа. Самите изследователи бяха от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН), имаше и добре обучени студенти в горните курсове от Софийски университет, а също така колегата Сотир Иванов, директор на Исторически музей – Петрич. Финансирането бе от НАИМ по европейски проект, за който сме се преборили като в него представяме България в частта дигитализиране на археологическите данни и представянето им в мрежа и то европейска. Така че част от този проект, който е към края си, бе това теренно издирване. Проучването продължи две седмици от 10 до 25 ноември и наистина имахме късмет, че времето беше с нас и никой не се разболя, защото работата бе доста, натоварването също, като всеки ден се върви по около 16 километра в силно пресечена местност, а дейностите ни освен на терен продължаваха и вечерта. Наистина си беше голямо напрежение, като за целия период си взехме само 1 почивен ден. За целия този период на изследването успяхме да отметнем доста работа, като успяхме да проучим да речем половината от землището на петричка община, което е доста. След всичко което направихме вече разполагаме с една добра представителна извадка как се е развила селищната система от ранните години до сега като гледахме да покрием част от планините Беласица и Огражден, между тях знаете минава река Струмешница отстрани пък ги огражда Струма.Това е един доста разнообразен ландшафт. За трудностите, с които се сблъскваме не искам да говоря.
Фокус: Планувате ли в бъдеще да продължите тази дейност, за да може да обхванете цялата община?
Доц. д-р Людмил Вагалински: Да, лично аз смятам, че трябва да го направим, но това е въпрос на пари. Проектът, който сега изпълняваме се казва ARIADNE приключва в края на годината. След това ще се наложи да търсим други източници на финансиране за създаването на археологически регистър на Община Петрич. Ще продължим, но може би не в такъв мащаб, защото сега проучването беше доста мащабно. За нас въпроса е да бъдем системни и да не прекъсваме. Смятам, че това е важно за всяка една община, тъй като успяваме да съберем много актуална информация и постигаме много добри резултати.
Фокус: Една от основните цели на проучването бе да се създаде археологически кадастър на Община Петрич. Успяхте ли да реализирате тази задача?
Доц. д-р Людмил Вагалински: Да от части, защото както казах ние успяхме да проучим само една част от Община Петрич. Смятам обаче, че това което направихме е доста, като се има предвид, че имахме на разположение само две седмици. Споменах вече, че общината е голяма, терена е силно пресечен, но и разнообразен, на места има много частни имоти – къде обработени, къде не, имаше поставени заграждания и понякога се налагаше да влизаме в по-тежки разговори с някои собственици. Естествено предварително бяхме предупредили кметовете на всички население места, но те нямаше как от своя страна да се свържат с всички хора. Все пак смятам, че в общи линии се справихме с всичко като към момента обработваме цялата налична информация, която трябва да предадем най-късно до февруари месец. След самото издирване наистина има доста работа и информация, която трябва да бъде обработена.
Фокус: Базирайки се на получената и обработена към момента информация къде според Вас се намира Община Петрич по отношение на археологическото си богатство?
Доц. д-р Людмил Вагалински: На много предни позиции, защото района е много удобен за заселване и винаги е бил притегателен център за различни етноси. Община Петрич наистина е много богата на археологическо наследство. Това е лъча на България, където има много реки, планини, плодородна почва, топъл климат. Дори днес селата в общината са много живи за разлика от други места в България. Една от причините е, че географските условия са доста добри, климата е благоприятен и до някъде това обяснява тази гъста населеност. Най-важното обаче не е да имаш, а да успееш да го разкриеш, да го документираш и представиш на общината в подходящия вид, за да може тя от своя страна да го използва и за привличането на инвеститорски интереси, и за културен туризъм. Това е информация, която според мен всяка община трябва да има.
Фокус: А като цяло има ли Община Петрич потенциала да развие туризма, за който споменахте, но и да привлече инвестиции чрез него?
Доц. д-р Людмил Вагалински: Напоследък новото ръководство на Община Петрич прави много добро впечатление в изпълнение точно на тези задачи, за които ме попитахте. Има коренна промяна, ние сме доста по- въодушевени като изследователи, работим доста по-добре. Преди това, като че ли липсваше тази възможност, а дори имаше една консервативност, която не можех да разбера. Сега нещата са доста различни. Новото ръководство ни помага повече, включват се активно в проекти, та дори сами търсят такива. Надявам се, че това ще продължи и ще се превърне в една системност независимо кой ще управлява общината. От година общината има ново управление, което е активно и се надявам да продължи да бъде такова. Помагаме си определено. Направихме едно геофизично изследване на античен град Хераклея Синтика което предадохме на общината, за да имат и те представа от обекта.
Фокус: С Вас и преди сме говорили за иманярските набези и затова, че това е един много сериозен проблем не само за Петрич, но и като цяло в България. Към днешна дата изследвайки общината обаче регистрирахте ли нови посегателства над обекти или пък нерегламентирано търсене на такива?
Доц. д-р Людмил Вагалински: За съжаление как да кажа – това е неовладян процес навсякъде, където минахме. Това което установихме е, че навсякъде има пресни следни от иманяри, а и много нови. За съжаление наистина тази „болест“ – иманярството не е туширана, не е овладяна. Аз знам, че тя не може да бъде спряна тотално, защото може би това е втората по древност професия, но според мен като цяло нещата не са добре контролирани Особено в района на планината Огражден е много обезверяващо дори за нас, когато видим некрополи, преорани селища, навсякъде дупки, изкопи. Този проблем наистина е неовладян, като дори местите хора ми разказват, че идват хора от близо и далеч, за да иманярстват. Не мисля, че се полагат необходимите усиля това да се спре. Знам, че не е лесно, но има места като например местността „Айдарица“ в землището на село Митино, край самата река Струмешница, където има некропол на този голям град Херакля Синтика, който ние проучваме от 2007 година – там е така преорано, че има голяма опасност ако не внимаваш да си счупиш краката. То е дупка до дупка, яма до яма, като е копано с машини, на ръка, въобще нещо страшно е. Това място не е толкова далече от селото и всички местни хора го знаят. За съжаление тази „мръсна вода“ продължава да тече. Все пак има и положителни тенденции, но те са много слаби и като цяло липсват адекватни и системни мерки, повтарям системни. Едно подобно нещо винаги може да се спре стига властта да има желание – не само иманярството, но и всичко може да се изкорени стига да има воля затова.
Фокус: Какъв според Вас би бил най-приложимия модел по отношение на България във връзка с иманярството? Как може да се прекрати тази практика?
Доц. д-р Людмил Вагалински: Вижте, аз не съм романтик и не смята, че тази дейност може да се прекрати изцяло, но пък мисля, че може да бъде сведена до минимум, така че да се спре това унищожаване на историческата ни памет. Многократно съм казал, че това е нещо което веднъж унищожено няма как да си го купим, да си го създаден – всичко друго може, това не. Най-лошото е, че всички губим от това нещо. А иначе, за да се справим с проблема, то трябва да се променят законите в страната и най-вече местните правоохранителни органи да спазват закона такъв какъвто е. Той не е лош, но не се спазва от тях, а дори много често като правило те са вътре или по-скоро отделни техни представители са вътре в тази иманярска дейност, те са част от всичко. Казвам всичко това с ясното съзнание какво би могло да предизвика това, макар че това е публична тайна. Има случаи например от Тутраканско, където колегата ми отива, жалва се, че иманярите са толкова организирани, че дори с автобуси ги товарят, наемат хора на 8 часов работен ден, карат ги, дават им металотърсачи, лопати и какво ли не още, трудят си се, пропуснах да спомена, че това е един обект край село Малък Преславец, където иманярите си правят каквото си искат. Когато моите колеги се оплакват в Районното управление, от там им се казва „Не се занимавайте с това“. Лошото е, че това не е само там. Като цяло иманярството си се шири, защото по места то не е спирано. Мога да Ви дам и други такива примери. Примерно в община Крушари на мои колеги им отмъкнаха отговорно пазени, уж с охрана архитектурни детайли от една ранно християнска базилика. Тези неща просото изчезнаха от охраняемо място преди да стигнат до музея в Добрич. Наложи се да се обаждаме до София, защото местните полицай казваха, че това са просто някакви камъни какво толкова. Наложи се да се намесят тук от централата, за да намерят въпросните детайли в някакъв „бизнесмен“ от Добрич. Примери такива мога да Ви изброявам подобни с часове.
Фокус: В Арчар също имаше подобни случаи до колкото си спомням.
Доц. д-р Людмил Вагалински: Да, в Арчар просто е неспасяемо положението.
Фокус: Прав сте. До колкото знам там Рациария е почти унищожена.
Доц. д-р Людмил Вагалински: Така е. Там с багери просото я съсипаха нагло, но не е само там. Всичко това продължава, защото хората просто се чувстват безнаказани – нали не е проституция, не са наркотици, не е незаконен трафик на хора, защото за тези три престъпления реагират и други държави. Понеже това е износ на културно наследство и някои хора се облагодетелстват навън, където има пазар и аукциони си затварят очите, защото тях не ги боли толкова, че доброволно си съсипваме културното наследство и тук се мълчи. От време навреме има някакви резултати, но те са постфактум. Например „Хванахме страхотни, хубави сребърни съдове на видинското КПП“, но за да се стигне до това нещо са разорани Бог знае колко гробни комплекса. И какво като са хванати тези хубави съдове, които ще отидат в музей? Мястото от където са е разкопано и унищожено, и всичко като информация си е отишло.
Фокус: И кой знае колко по-ценни неща са изнесени.
Доц. д-р Людмил Вагалински: Точно така. Не е голямо геройство, че са хванати някакви неща, защото това е постфактум. Все едно да се кажа „Ами регистрирахме, че има труп“. Хубаво де, ама защо трябваше да се стига до убийството и къде е убиеца? Какво ни интересува самия труп, който само жалим? В момента и ние сме така само жалим, защото това са наистина някакви интересни предмети, но те нямат контекст, нямат среда, нямат си майка и баща, не може да направиш информация от тях. Това съвсем съзнателно продължава, като този момент се омаловажава в публичното пространство, не се работи на места, в центъра хората са малко, въпреки това полагат зверски усилия, но понякога изнемогват и се ядосват. А знаете ли най-смешното е, че на терен често проверяват самите археолози, тези които се мъчат да спасят информация, защото някой местен се е издразнил, тъй като са му влезли в долмена, който той се е заплюл, за да изкара някакви пари и да си изкара той някакви пари. Всичко това за което Ви говоря продължава от 90-те години.
Фокус: Има предложения да се намери баланс като се разреши до някаква степен частното колекционерство. До колко обаче това може да се случи?
Доц. д-р Людмил Вагалински: Чакайте малко, то такъв закон има. Още през 2009 година, когато излезе закона за културното наследство се направиха поправки, които дадоха възможност на частните колекционери дори без да представят документи с официален характер как се придобили въпросния артефакт, защото това бе спорния въпрос, да обявят, да декларират, това което имат, за да се знае какво притежават. По този начин се целеше и държавата да е наясно с това какво имат. Точно в този момент се правиха и поправки в полза именно на тези колекционери, защото щяло да се запази културното наследство и то вече нямало да изтича на вън, защото щяло да има аукциони в България и държавата щяла да забогатее много от тях, взимайки данъци, които после да инвестира в опазване на културното наследство. Да се е случи нещо от това към днешна дата? Аз лично не знам за нито един такъв аукцион, нито пък да е спряло изтичането на находки, въпреки че им се направиха страшни реверанси. Те са непрекъснато недоволни и искат още и още – ако може просто да си копаят, да си го събрат, да си го продават и никой да не им се меси, но това го няма никъде.
Фокус: Може ли да посочите някоя държава, която е добър пример по отношение на борбата с иманярството?
Доц. д-р Людмил Вагалински: Това определено е не лек въпрос, защото иманяр има, но както казах в някои страни закона се спазва. Добър пример в тази посока са скандинавските страни, където нещата са под контрол. В Британия и Германия също бих казал, че нещата са добре. Не, че няма изблици на иманярство и там в отделни случаи. За съжаление в страни от южна Европа, където археологията е много, но икономиката не е добра и има висока корупция на правоохранителни органи, закона на се спазва, а от там и има повече иманярство. В тези схеми се въртят огромни пари, а най-губеща от всичко е държавата. Не става само с драконовски мерки. В момента закона не е лошо, но просто трябва да се прилага. Не говорим за затвор, а за едни доста солени глоби, защото това спира всички. Много лесно е да стреснеш хората. Това са няколко пъти излизания на полето – хващах ги на място с металотърсачите, глобяваш ги, в повечето случаи това не са богати хора. Така те няма да излязат следващ път да правят подобно нещо. Да ги видим после какво ще правят по високите етажи. Не виждам какъв е проблема това да се случи. Имаш ли воля всичко може да се направи – останалото е мрънкане и оплакване. Знаете, че надеждата умира последна, но ние живеем в днешно време и това което направим сега е от значение за тези, които живеят след нас. Ако не опазим нещата и те бъдат съсипани, то какви надежди да имаме. Културната памет, наследството не могат да бъдат възстановени ако се унищожат, те просто изчезват в черна дупка. В България по данни, които имам от службите има активно действащи, подчертавам постоянно 30 хиляди иманяри. Ми тя българската армия е толкова. До там сме го докарали. Всеки път казвам, че това са комбинация от мързеливи и алчни хора, които не разбирам защо трябва да търпим.
Ливия НИНОВА

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=41023