Експерти пред Фрог: Политическа дъвка ли е темата с РСМ и какви гаранции дава френското предложение

Споделете в:

Политическа дъвка ли е темата с българското вето и присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз? Въпросът стана ключов за политическия климат у нас, след като накара ”Има такъв народ” да напусне коалицията на ”Продължаваме промяната” и да се стигне до вота на недоверие, който ще реши съдбата на Петков и министрите му тази вечер. ФрогНюз се свърза с експерти, за да обяснят – какво точно е френското предложение, добро ли е то за България и къде е проблемът с външната политика на София спрямо Скопие.

Станислав Балабанов от ИТН вчера пита в пленарна зала управляващите защо предложението било „френско“, а не „българско“ и загатна, че София ще остане излъгана заради „гаранция-Франция“. Историци обаче посочват, че предложението всъщност е изготвено с любезното съдействие и на български експерти от Европейската комисия.

„Информацията на Министерството на външните работи показва, че има активно българско участие, че има обсъждания със Скопие и тяхното МВнР. Предложението наистина е крачка напред и то много сериозна крачка напред“, посочи проф. Пламен Павлов пред ФрогНюз.

Той обаче допълни – това не значи страната ни да приеме всичко на 100%.

„Трябва да се дадат български аргументи в подкрепа на една или друга позиция, изразена в самото предложение, да се доразвият някои неща – и за човешките права, историческата част е доста фрагментарна“, посочи Павлов.


Френското предложение – какво съдържа и къде са подводните камъни? Проф. Ана Кочева от Института за български език обяснява:


Френското предложение е същият документ от 5 ноември 2020 г. и в него са направени някои редакционни промени и са включени допълнителни текстове.

Първият е свързан с актуалната политическа обстановка в Европа и военната агресия на Русия в Украйна. Заявено е очакването Западните Балкани да се ангажират с европейските ценности. Това се подчертава изрично. След това има един абзац, който е нов, по отношение на специалното внимание, което трябва да се отдели на защитата и недискриминационното третиране на граждани, които принадлежат към малцинствата или общностите.

Тук изпитвам сериозни притеснения. Българските граждани в РСМ не са малцинство. Това е просто част от българския народ, която по силата на исторически обстоятелства просто живее там. Ние нямаме малцинствени проблеми с РСМ – нито тук имаме македонско малцинство, нито там има българско. За мен това е текст, който трябва да се дообработи и доуреди, за да стане ясно точно това – че българските граждани не са малцинство и да няма след това проблеми.

След това има една т. 11, в която се появява нов текст, който буквално гласи, че преводът на правата и задълженията, свързани с ЕС и институционалната рамка ще се направи след като България и РСМ дадат едностранни декларации относно македонският език. Това е записано буквално. Лично аз считам, че може би това означава, че ще има някъде под черта уговорка, че българската страна разглежда официалната норма на РСМ като писмена регионална норма на българския език или нещо такова. Сигурно ще има и македонска трактовка. Езиковият спор ми се струва непреодолим поне засега, но не бива да се води от политици, а изцяло в полето на науката. Това не е юридически казус, който трябва да се урежда с договор. Няма страна по света, която да го е направила. Но така или иначе да се знае и да се напише, че българската позиция е категорична и за мен би било уместно да се акцентира върху днешната практика за официалните езици на двете страни съгласно Конституция. Тази формулировка изразява уважение към езиковата норма там в нейното правно качество.

Научно-езиковата същност не е предмет на разглеждане и трябва да се остави на филолозите. Основата на официалната норма и начинът, по който тя е наложена и квалифицирана изкуствено пред 1944 г. не й дават статут на отделен език, а по-скоро на вариант. Това не й пречи тя да изпълнява функцията на държавен език – на образованието, литературата… Ние нямаме никакви претенции по отношение на днешното битие на тази норма. Имаме претенции по отношение на историята на тази норма, която е българска.

След това в документа се подчертава изрично, че Северна Македония трябва да има ангажимент към добросъседски отношения, по-тясно регионално сътрудничество – нещо, заложено в Преспанското споразумение с Гърция и в нашия Договор за добросъседство. Специално се реферира към тези два документа и те се споменават.

Има част, която се нарича “Преговорни процедури”, където има акцент върху факта, че РСМ ще приеме план за действие, посветен на защита на правата на лицата, принадлежащи към малцинства и общности. Това се появява отново и повтарям, че трябва да бъде диференцирано.

Но се говори за борба с езика на омразата, за създаване на ефективни мерки, механизми за докладване и идентифициране на съответните отговорни институции. Тоест всички тези актове, които произтичат от езика на омразата и се трансформират в поведение на омразата, на които сме свидетели, би следвало да бъдат санкционирани.

Всички тези детайли са едно добро начало, върху което трябва да се работи много последователно и методично. Това, което намирам за положително е, че спорните въпроси се изместват от нашето двустранно поле в посока Северна Македония – Европейски съюз.


Въпросът: Колко сериозен гарант може да бъде френското предложение и възможно ли е Брюксел да ни излъже в бъдеще и да има компромиси?


„Аз самата си задавам въпроса дали Франция може да стане дългосрочен гарант за изпълняване на тези условия и не мога да намеря отговора“, смята Кочева.

„Точно заради това е препоръчително да се работи за постигане на много конкретни срокове в договорката и ясна пътна карта с разписани възможности за санкции. Естествено е, че във всеки един документ се уреждат правата и задълженията на преговаряща страна. Естествено, че теоретично съюзът е в състояние да прекрати дори преговорите. Не казвам, че това трябва да се случи с РСМ, нека първо да започне преговори и да видим как протичат те.

Възможността за ясно разписани санкции трябва да се отвоюва от страна на България. Считам, че по някакъв начин ЕС застава по-категорично зад страната-членка – стъпка, която много отдавна трябваше да се предприеме. Създаде се впечатлението, че доскоро ЕС по-скоро толерира страната-кандидатка и извива нашите ръце. Много ми се ще да считам, че именно по-категорично поведение от страна на България и по-твърдо отстояване на интересите са довели до тази корекция, която четем в документа.

Без да бъда политик, след като е направена една стъпка напред, тя трябва да се отстоява. А не да се правят две назад.

Има двустранен протокол, който не е подписан между Скопие и София. Той трябва много ясно да отразява и Договорът за добросъседство, и Рамковата позиция. Ангажиментите трябва да се разпишат максимално изчерпателно, за да няма опасения, че впоследствие ще се добавят нови условия. Там има диференцирани действия, които да бъдат предприети преди първата междуправителствена конференция на съюза и Северна Македония. Има теми като “говор на омразата”, “реабилитация на жертвите на комунистическия режим”, “история”. Този двустранен протокол би трябвало да е във Външната комисия“, допълва още тя.

ФрогНюз


Споделете в:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *