Борбата на властта с олигархията: Много заявки, малко конкретика

Виждаме ли реален процес на деолигархизация, или зад заявките за борба с олигархията стои преди всичко смяна на влиятелни фигури, без да се засягат самите зависимости? Въпросът остава отворен, след като през първите месеци от управлението си правителството на Румен Радев все още не е посочило кои са хората, срещу които на практика смята да се бори.

„През първите месеци от управлението си новата власт все още не е посочила кои са хората, които олицетворяват олигархията в България“, коментира предприемачът Таня Скринска пред Нова телевизия. Според нея действията на институциите трябва да се оценяват не по публичността на акциите, а по това дали те водят до реални резултати.

Като пример тя посочи акцията в столичния квартал „Драгалевци“, при която беше съобщено за открито устройство за заглушаване. Скринска изрази съмнение дали операцията ще доведе до ефективно разследване, ако събраните доказателства не могат да бъдат защитени в съда.

„Дори да се направи някаква публична акция, ако след това доказателствата, които са събрани, така или иначе не издържат в съда, всичко това е едно напразно действие, което за мен ще е само една пиар акция“, заяви тя.

Журналистът от „Сега“ Людмил Илиев също постави акцент върху необходимостта от повече конкретика. По думите му обществото първо трябва да има ясна представа какво точно означава понятието „олигархия“, за да може да прецени дали властта действително се бори с нея.

Той посочи и разминаването между първоначалните представи за акцията в „Драгалевци“ и информацията, която впоследствие излезе. „В началото остана впечатлението, че е разкрита едва ли не една диверсантска група“, каза Илиев, като акцентира, че по-късно е станало ясно за установен процес на заглушаване, но без открито техническо устройство, което да го извършва.

Валерий Тодоров определи поведението на институциите като предпазливо и обърна внимание на начина, по който информацията по чувствителни случаи достига до обществото. „Има едно тактическо мълчание, което се отнася до подробностите след едно леко пиар избързване с информацията“, коментира той.

Според Тодоров подобна ситуация показва, че засега е трудно да се направи категоричен извод докъде ще стигнат заявените от властта действия. Въпросът не е само дали се предприемат отделни акции, а дали зад тях стои последователен процес, който променя начина, по който функционират икономическите и политическите зависимости.

Дискусията засегна и високите цени и инфлацията. Според Илиев държавата се концентрира върху възможността търговците да спекулират, докато други фактори остават недостатъчно обсъждани. Той посочи голямата ликвидност в банковата система и евтиното кредитиране като фактори, които според него допринасят за раздуването на имотния пазар и допълнителния инфлационен натиск.

Скринска от своя страна предупреди, че директното определяне и контролиране на цените трудно се вписва в логиката на пазарната икономика. По думите ѝ разговорът за „справедливата цена“ по-скоро трябва да има превантивен характер, отколкото да се превръща в инструмент за пряка държавна намеса.

Тодоров призова вниманието да се насочи към по-дълбоките проблеми на икономиката. „По-скоро трябва да се види кои са структурните проблеми по цялата пазарна структура, защото ние виждаме, че не са доволни производителите, не са доволни и потребителите“, заяви той.

ФрогНюз