Спомняме си за големия сатирик и дисидент Радой Ралин. Епиграмите му днес звучат все по-актуално
Отбелязваме 103 години от рождението на големия ни писател, сатирик, поет и дисидент Радой Ралин. Димитър Стефанов Стоянов (1922-2004) през годините работи и под други имена – Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.
Роден е в Сливен на днешната дата през 1922 г. Дядо му по бащина линия, Димитър Стоянов Куртев, е брат на Таньо войвода. Баща му е печатар и собственик на книжарница „Модерно изкуство“.
Бъдещият писател-сатирик завършва гимназия в родния си град през 1941 г., след което записва право в Софийския университет. През юли – септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 е арестуван. През 1944 (3 месеца) завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на ръководството му заминава доброволец на фронта.
За пръв път печата стихотворение през 1931 в детския в. „Изгрев“ (Сливен). Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939-40 във в. „Бургаски фар“.
Същинската творческа биография на Радой Ралин започва със стихосбирката „Войнишка тетрадка“, в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки паметен знак за негероичния и нехрабър воин, който в смъртта не търси слава, а свобода. Родов белег в творчеството на Радой Ралин е двуединството на лирика и сатирика, където „добро и зло кипят в едно тесто“.
Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Радой Ралин е най-острият епиграмист в българската поезия. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата „Люти чушки“, изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език.
Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото й богатство с уникалните си думи-хибриди.
Да си припомним някои от най-емблематичните епиграми на твореца от книгата „Люти чушки“.
БЕДНОСТТА НЕ Е ПОРОК, А УРОК!
Кой постъпва честно,
не живее лесно.
***
НАДЕЖДА ВСЯКА ОСТАВЕТЕ
Господ види
кой отде иде.
***
ЧОВЕК Е СЛОЖЕН!
Заран набожен,
вечер разложен…
***
ГЛУХ, НО ПОСЛУШЕН!
Сит търбух
за наука глух.
ФрогНюз