Енергетика по руменрадевски – плащаме милиони за газ, който не ползваме. Изтече договорът с „Боташ“
„Булгаргаз“ е поела задължение да плаща дневно по 486 514 долара на „Боташ“ от 1 януари 2023 г. Сумата се формира от резервиран дневен капацитет за доставка на турски терминали на 53 200 МВтч, които турският оператор трябва да пренесе до точката за свързване на турската и българската газови мрежи – Странджа/Малкочлар. За това количество таксата е 9.145 долара за мегаватчас, дължими за всеки от договорените 19.418 млн. МВтч годишно, независимо дали са доставени от „Булгаргаз“ на турски терминали. За периода от 1 януари досега това прави около 224 млн. долара.
Това става ясно от клаузите в 13-годишното споразумение между двете дружества, което публикуваха в сряда от организацията BG Elves.
Досега държавният газов доставчик „Булгаргаз“ би трябвало да е платил грубо над 250 млн. долара на турския газопреносен оператор БОТАШ за запазения от 1 януари 2023 г. капацитет за пренос на природен газ от турски терминали за регазификация на втечненото синьо гориво до границата с България, пише „Mediapool“ и допълва – харизани са близо 250 млн. долара за едва 2.5 млн. МВтч природен газ.
Споразумението между „Булгаргаз“ и „Боташ“ беше подписано през януари 2023 г. по време на последното изцяло назначавано от президента Румен Радев служебно правителство, преди промените в Конституция и ограниченията кой може да е служебен премиер и съответно да предложи правителство.
Към сметката трябва да се прибави и таксата за входния капацитет на БОТАШ към България, чиято фиксирана в споразумението цена е 204 евро/МВтч годишно, което според договорените количества прави 10.852 млн. евро годишно. „Булгаргаз“ обаче плаща и за входен капацитет на точката Странджа/Малкочлар на „Булгартрансгаз“. Одобрената от Комисията за енергийно и водно регулиране действаща в момента тарифа за входен годишен капацитет на същата точка е 462.67 лв./МВтч. Тоест газовият доставчик плаща около 11.3 млн. евро годишно на „Булгартрансгаз“. Така се формират досегашни обще разходи на „Булгаргаз“ над 250 млн. долара, пише още Владислава Пеева в „Mediapool“ и допълва:
Срещу това „Булгаргаз“ реално за година и три месеца е осигурила едва 2.5 млн. МВтч втечнен газ на турски терминали. Първото карго дойде през април 2023 г., когато американската „Шанийр“ достави 500 хил. МВтч газ на терминала „Ереглиси“ на Мраморно море вместо френската „Тотал“, която бе спечелила първия търг за доставки по споразумението с БОТАШ, но ги разтовари в Гърция – на „Ревитуса“.
В началото на декември 2023 година Народното събрание създаде комисия, която да разгледа договора с „Боташ“.
Споразумението с „Боташ“, което стана повод за създаването на комисията, навремето беше представено от президента и правителството му като голям успех за българската държава. С него страната ни получава достъп до газопреносната мрежа и газовите терминали на Турция. Сделката е с изключително дълъг срок на действие – 13 години. Споразумението беше атакувано от редовното правителство – в началото на мандата си премиерът Николай Денков заяви, че текстовете му съдържат клаузи в ущърб на България. А през октомври миналата година се разбра, че Европейската комисия проверява сделката с „Боташ“ за евентуално нарушение на правилата на ЕС в областта на конкуренцията.
„Приключи работата на Комисията по договора с „Боташ“. Там нещата са доста притеснителни“, заяви пред медиите по-рано днес депутатът от ПП-ДБ Радослав Рибарски.
„Оказва се, че българската енергетика и „Булгаргаз“ трябва да заплаща капацитет, който се равнява на 500 000 долара. Този капацитет не се използва“, посочи той и допълни: „През 2023 година от възможни 14 кораба са използвани само 1,5. Този капацитет, въпреки че не се използва, се заплаща. Това е договорено от служебното правителство с министър Росен Христов„, обясни той.
“Сделката с “Боташ” е “Турски поток” 2, защото тя ще позволи малките количества, които преминават през Украйна в момента, да бъдат пренасочени по другото трасе – през Турция и България“, посочи на 4 април т.г. в интервю за ФрогНюз енергийният експерт Мартин Владимиров.
„Казусът в това е не само морален, създават се и рискове пред националната и енергийната сигурност на страната. Ние на практика се превръщаме в основен транзитьор на руски газ. Действията на България имат пряко отношение върху финансовата устойчивост на едно от най-големите руски предприятия – “Газпром”, което е и един от най-големите данъкоплатци на Кремъл и по този начин – един от най-много финансиращите войната субекти”, допълни той. Интервюто – четете тук.
„Хайде сега всички да си извадят химикалките и тефтерчетата и заедно да сметнем следната математическа задачка: В договора е записано, че 1 MWh ще се продава на цена от 9,145 щатски долара. Дневният резервиран капацитет ще бъде 53200 MWh. Договорът е подписан на 30 декември 2022-а и е за периода от началото на 2023-а, до края на 2035-а, тоест 13 години. Всяка година има средно 365 дни, а 1 щатски долар се е търгувал за 1.68 лева (курс на BGN за USD към датата на подписване на договора, който в момента е ~1.80). Следователно 9,145 * 53200 * 13 * 365 * 1.68 = ?“, написаха от групата за борба с дезиформацията Bg Elves („Български елфи“) при публикуването на документа.
Самият документ става публичен ден след като Владимир Малинов, който оглавяваше „Булгартрансгаз“, стана служебен министър на енергетиката, пише „Mediapool“. Елфите го посочват като архитекта на газовото споразумение и отбелязват, че той е координирал подписването му препращайки имейла с изпратения от турците документ до директорката на „Булгаргаз“ Деница Златева. От историята на имейла става ясно, че първоначално той е бил изпратен не само на Малинов, но и на Златева, както и на друг член на управата на „Булгаргаз“ – Веселин Синабов, и до тогавашния началник на политическия кабинет на тогавашния служебен енергиен министър Росен Христов – Любомира Ганчева.
„Истината е, че Малинов спечели доверието на Румен Радев, стана негов консилиери по всички газови въпроси, развихри се по времето на служебния кабинет. Негова е основната заслуга за договора Боташ – Булгаргаз, който се стовари върху Булгаргаз отгоре. Радев го договори с Ердоган, Христо с неговия турски колега и го спуснаха за изпълнение на Деница Златева. Тя изобщо не била петимна да го подпише, но е била принудена. След като започва да се дърпа – Малинов изпраща тези два имейла за да я подсети след молба от страна на Боташ“, пишат Елфите в Telegram канала си.
„Негова е и ролята за сключване на идиотската сделка с Митилинеос, през която се реализират най-големите корупционни схеми за внос на руски газ (гърците внасят руски газ през Турски поток, който остава у нас, и прихващат количества, които уж влизат през Ремитуса). Малинов е главното действащо лице“, допълва хакерската група.
Документите за „Боташ“, публикувани от Bg Elves – ВИЖТЕ ТУК.
В началото на март т.г. Елфите публикуваха още един документ – дълго търсената Пътна карта между България и „Газпром“. Пътната карта, подписана между България и “Газпром” през 2017 година даде началото на построяването на “Турски поток” с 3 млрд. лева от парите на данъкоплатците. През 2017 година тогавашният министър на енергетиката Теменужка Петкова от едната страна на масата, а до нея – шефът на “Газпром” Алексей Милер, подписаха въпросната пътна карта. Когато третият редовен кабинет на Бойко Борисов слезе от власт, се оказа, че пътната карта я няма. Изчезнала е.
В интервю за ФрогНюз на 29 март т.г. народният представител Мартин Димитров заяви, че “цената, която България плаща, дори не е 3 млрд. лева, общият негативен ефект е около 5 млрд. лева”. Интервюто – четете тук.
Освен икономическия казус, много по-тежък е моралния – това, че с „Турски поток“ България на Путин да заобиколи Украйна, а след това да я нападне зверски. Само преди седмици в Одеса руски въздушен удар уби 12 души. Сред тях бяха съпругата и бебето на украински българин. Украинските българи са една от най-големите малцинствени групи в Украйна. Дори и да не бяха – естествено е да знаеш кой е агресорът в тази война. И е естествено да помагаш на Украйна по всеки възможен начин.
През 2022 година ФрогНюз хвърли светлина върху документите за „Турски поток“. Договорът, с който управлението на Борисов подписа присъдата на милиони украинци – вижте тук. А как Руски поток на Борисов и Путин ни зароби – четете тук.
ФрогНюз