Това няма да го разберете: Чалгата погубва цели телевизии, ще погуби и вас. Един Васил, Караян и Моцарт са противоотровата
Всякакви коментари се появиха в мрежата и електронните медии по повод безкултурните новогодишни и коледни телевизионни програми. Всички, които се оплакват, критикуват и осмиват празничните напъни на бездарни, но алчни продуценти и екипи са прави. Чалга, чалга и пак чалга. Това е съдържанието, това са и възможностите на въображението на отговорните за семплата продукция изсипана от екрана като отпушен мръсен канал.
Стигна се до пошлост – Лили Иванова в тоалет като от филм за възрастни. (дори Евгени Минчев се възмути от някои „прелести“ на примата…) Нафталинените Мими Иванова, Васил Найденов, Георги Христов и прочие соцестрадни изпълнители зарадваха шепата защитници на МОЧА и с това заслугата им се изчерпа. Царство на плейбека.
бТВ се опита да мине тънко с концерт на участниците в „Гласът на България“, но и емоциите в посока на родни таланти вече са на изкуствено дишане.
За Драго Чая по БНТ да не говорим. Там някъде втръснали до повръщане актьори (някои от тях талантливи) инквизираха зрителите с есхумация на стари скечове и вицове като „Дай рибу, рибу бай…“
Нищо ново и свежо.
И когато празниците отшумяха и зрителят реши, че ще види нещо все пак нормално – нов удар в слънчевия сплит: засмян до уши водещият Петър Дочев продължи да ни занимава с личните си преживелици, философска мътилка и перчене като попрезрял селски ерген, на когото се лепят най-закъсалите моми. Този екземпляр наистина си мисли, че зрителите са някаква зомбирана маса, която може да изтърпи всякакви тъпоумия. Два дена подред разказва какво е видял и чул в Париж, където бил неотдавна. Дори партньорът му Деси Стоянова не може да схване какво се опитва да каже въпросният индивид с брътвежите за някаква фондация, която развива дейност във Фронция, но всъщност не е точно френска и още неща, невъзможни за превод на човешки. Същият самовлюбен Дочев, който разперва пера като надут паун през пет минути, не спира да напомня, че е актьор, видял всьо и вся, освен това и мъдрец. За такива един скромен труженик на киното и сцената – Марлон Брандо, е казал: „Ако нещо наистина е вредно за стомаха, това е актьор, който ни занимава с живота си по телевизията“.
Телевизиите отдавна бълват продукции на ниво „тиня“, но напоследък нещата отиват към тресавище.
И на този кафяво-немощен и упадъчно-изморителен фон грее малка, упорита светлинка. Светлинка, която сгрява душите със стилен букет от звуци и завладяващи разкази.
Става дума за Васил Върбанов и неговото авторско предаване „Моят плейлист“ по БНТ. Истински оазис за интелигентност и храброст в клокочещата заплашително чалгарска бездна.
Пред Нова година например гост на известния познавач на рока и ръгби спорта бе Явор Русинов. Двамата кротко обсъждаха музикални теми, а се получи океан от информация, поднесена по завидно достъпен начин и очароващо присъствие. Научихме за 1500 родопски песни, за чисто българската музика, нейната оригиналност и неповторимост, за света, който я приема като съкровищница и извор на вдъхновение. И през нея стигнаха да Питър Гейбриел, а накрая ни заведоха за ръчичка на самия Еверест – Реквием на Моцарт в изпълнение на Виенската филхармония и хор под диригентството на Херберт фон Караян. Дори най-ощетения в мисловно отношение чалгар би усетил как истинското вълшебство прониква в опустошеното му сърце чрез музиката на Амадеус.
Ще спомена още разговорите на Върбанов с Огнян Ангелов, Теодора Димова, Боряна Туманова, Ясен Гюзелев, Румен Бояджиев, Здравка Евтимова, Ваня Монева, Митко Павлов, Теодор Ушев и много други. Голяма част от тези хора рядко „помирисват“ телевизионни студия. Защото не са вървежни, биха казали вездесъщите продуценти и телевизионери, окупирали тв програмите, филмите и реалититата, но най-вече ТВ-бюджетите.
Споменатият вече по-горе Марлон Брандо е казал още: „Не търсете връзка между размера на вашите хонорари и вашия талант“.
И те не търсят връзка, защото такава няма. Но хонорарите ги откриват безпогрешно, като обучено прасе трюфели.
Огнян Стефанов
П.П. Не съм телевизионен експерт, зрител съм. Изразявам мнение като такъв. Но съм дълбоко убеден, че чалгата е отрова, която прониква в тялото ви като дрога, прави ви зависими, полира мозъчната ви дейност и ви превръща в удобни за гласуване субекти. Чалгата като модел на поведение и пропаганда, не само чалга музиката. Чували ли сте за черната мамба? Чалгаризацията е още по-смъртоносна. Да го знаете.
ФрогНюз