Заграбиха имоти в Технически университет – Варна
Действието се развива през периода 2011-2014 година в Технически университет – Варна, управляван по това време от Ректора Овид Фархи и Помощник-ректор Митко Александров(който и към днескашна дата работи в ТУ-Варна), който отговаря за управлението и стопанисването на университетските имоти. Университета е разположен върху имот публична държавна собственост с площ около 200 декара, в най-представителната част на град Варна. Година по-рано по препоръка на МОН Университета е предприел административни и съдебни действия по съхраняване на целостта си. В изпълнение на дадените от МОН указания ръководството на университета води серия от съдебни дела за отстояване собствеността на държавата, респективно на университета срещу всички лица, които по някаква причина неправомерно са завзели части от университетския двор. Димитров се натъкна на серия от скандални действия чрез които части от двора на университета преминава в чужди ръце.
По гр.д. №1333/2010 г. на ВОС и гр.д. №1908/2010 г. на ВОС, Технически университет – Варна претендира за държавата правото на публична държавна собственост върху два съседни имота в двора си с площи съответно 2148 кв.м. и 1360 кв.м. Вместо да прояви грижата на добър стопанин и да отстоява в съда правото на собственост на държавата върху предоставените му за стопанисване и управление имоти публична държавна собственост, ръководството на университета в лицето на Ректора Овид Фархи и Помощник-ректор Митко Александров(същият който върнаха на работа в ТУ-Варна преди месец) решават, че ще „защитят” най-добре интереса на университета, като се споразумеят с бъдещите собственици, като безусловно признават правото им на собственост върху държавните имоти и доброволно им ги предават. Нещо повече – заявяват от името на Университета и Държавата, че за в бъдеще се отказват да претендират права върху държавните имоти, обективирано в два броя спогодби от ноември.2012 г.. Веднага след подписване на споразуменията Ректора Овид Фархи депозира лично и по двете съдебни дела откази от исковете, т.е. освен че губи държавните имоти, университета безвъзвратно губи правото и възможността някога чрез съда да си ги възстанови обратно. С определение №401/15.12.2012 г. на ВКС и определение № 761/06.12.2012 г. на ВАпС и двете съдебни дела са прекратени поради лично депозиран от Ректора Овид Фархи отказ от иска по чл.233 от ГПК. Така умело прикривайки се зад съдебните процедури ръководството на Технически университет – Варна лишава държавата от собственост върху два апетитни парцела в гр.Варна. Варненци си задават въпроса, какво е мотивирало Ръководството на университета да се откаже едновременно от правото на собственост върху двата държавни имоти? Разбира се малко по-късно двата съседни парцела се оказват обединени в един общ, а не след дълго върху тях се издига сграда на голяма верига супермаркети. Колко още парцели на ТУ-Варна можеше да бъдат заграбени, „благодарение“ на Овид Фархи и Митко Александров в ущърб на университета и варненци.
Подобна съдба спохожда и друг интересен имот в съседство на описаните. По гр.д. №3710/2012 г. на ВОС, Университета брани правото на собственост за държавата върху имот с площ 1444 кв.м. В хода на съдебното дело със споразумение от 13.01.2014 г. без видима причина и лишено от всякаква логика Ръководството на университета отново решава, че признава правото на собственост върху държавния имот в полза на частните лица, като дори се задължава в максимално кратък срок доброволно да предаде владението върху имота публична държавна собственост. Каква е била мотивираща логика в действията на Фархи и Александров? Споразумението е представено в съда и делото е прекратено. С прекратяване на делото, признаване за частника правото на собственост върху държавния имот и доброволното му предаване на същия, държавата губи поредния университетски имот. Малко по късно в доскоро държавния имот е построена многоетажна луксозна сграда.
Аналогични действия можем да проследим и по назад в миналото и отново с държавен университетски имот. През лятото на 2011 година е постигнато споразумение по гр.д. №585/2010г. по силата на което Ръководството на университета безусловно признава правото на частното лице на собственост върху държавен имот с площ от 3641 кв.м., като се задължава да направи в съда оттегляне на предявения от иск за собственост. На основание подписаното споразумение и заявено от университета оттегляне от иска по чл.232 от ГПК с определение от 15.05.2011 г. ВОС. Излишно е отново да се задава въпроса за мотивацията подтикнала Ръководството на университета с такава охота да лишават държавата от собственост. Върху имота в момента се изграждат две огромни луксозни жилищни сгради, срещу входа на терапията.
Знаел ли е МОН за споразуменията за държавните имоти и съдебните действията на Ректора Овид Фархи и Помощник-ректор Митко Александров, счита ли сключените от тях „скандални сделки” с имотите и отказа от права на Университета и Държавата за правомерни и защо вече няколко години по късно все още няма реакция нито на МОН, нито на Държавата, нито на компетентните органи, срещу вероятно проявената умишлена безстопанственост по отношение на предоставените за стопанисване и управление имоти публична държавна собственост? А дали това са единствените държавни имоти предоставени на Технически университет – Варна, за които Ректора Овид Фархи и Помощник-ректор Митко Александров са се „спазарили”? Напомняме на МОН, че освен загубените за държавата имоти, предвид големия материален интерес по делата са били заплатени дължимите съдебни такси и подобаващи адвокатски възнаграждения – пари на данъкоплатците, които поради самоволния отказ от права са останали невъзстановени и като такива са пряка щета за бюджета на университета. За да се гарантира „правилното” водене на съдебните дела, и да не се допускат изненади по тях, същите съвсем случайно са поверени на един и същи адвокат от Силистра – приближен до съгражданин на Митко Александров.
Припомняме и за дългогодишните имотни скандалите, които доскоро разтърсваха Еврейската общност във Варна по повод учредено право на строеж от Овид Фархи в качеството му тогава на председател на Шалом, на фирма на Митко Александров, върху терен на ул. „Тича” във Варна, където се намира Ешкеназката синагога – паметник на културата и превръщането и в административна сграда. По късно Овид Фархи е освободен от Шалом. Публична тайна са претенциите на Шалом към Фархи и Александров, че са ощетили еврейската общност. Освен претенциите на Шалом още тогава е имало и съмнения, че за строежа на сградата неправомерно са отклонявани и средства на университета – само за една година 4 млн.лв. резерв на университета към 2012 г. е стопен счетоводно до нула с обосновката за извършени СМР, без същите да са видими или да могат да се посочат където и да е в университета. Всъщност за периода на управление на Ректора Овид Фархи и Помощник-ректор Митко Александров, за СМР счетоводно са изхарчени почти 14 млн.лв., а реално няма нищо изградено.
Академичната общност успя през лятото на 2015 година с големи усилия да се отърве от Ректора Овид Фархи и Помощник-ректор Митко Александров, към днескашна дата установяваме, че същите лица отново са станали част от вече новото ръководство на Технически университет – Варна. В помощ за предстоящите имотни завоевания отново е привлечен и доверения адвокат от Силистра. Предвид описаното, сигнализираме МОН, своевременно да предприеме необходимите мерки за спасяване на Технически университет – Варна.
Закона за висшето образование повелява, че имотите предоставени на Висшите училища са публична държавна собственост, която пък съгласно Закона за държавната собственост им е предоставена само за управление и стопанисване, без да могат да правят каквито и да е сделки с тях. Въпреки, че закона изрично забранява, то изкушението от реализиране на бърза и голяма печалба надделява. Оказва се, че за академичния ум няма невъзможни неща и закона лесно може да бъде заобиколен.