В Габрово кръвта не е заради циганите, а заради циганията и мафията – идва буря

Споделете в:

Сблъсъци в Габрово. Кръв, спукани глави, бити протестиращи и журналисти. Освиркани вице-премиер и кмет. Напрежението не просто ескалира, а стана девет бала. Полицията по навик или указания се застрахова: действаме по закон, за да осигурим спокойствие и ред.

Томислав Дончев обаче призна: Илюзия е да мислим, че това, което се случва е само заради инцидента в габровски магазин преди дни. Това е последица от грешки, които сме допускали. Трябват мерки, трябват мерки… Държавата няма право да бяга от час, този урок трябва да го научим.

 

Да си научи държавата урока… Верни думи, няма спор. Но колко години ги чуваме? Цели поколения ли ще тлеят в очакване някой да си научи урока?

Ще направим, ще предприемем, ще анализираме… „Ще“ не върши работа отдавна. ГЕРБ управлява десет години и оправданията само дразнят. Няма промени към добро, циганите продължават да живеят по цигански, много българи са подложени на циганизация от институционалното безхаберие.

МВР и неговите структури действа като придатък на политико-олигархичен кръг. Част от ръководството е неспособно да се справя или е в тежки зависимости. Критериите за подбор на служители е занижен, системата се разпада заради интелектуален и професионален дефицит. Реформи – нула.

 

Политици демонстрират безпардонност, невиждана алчност и обвързаност със задкулисни кръгове. Цветан Цветанов, Цецка Цачева са ярък пример и не са единствени.

 

Задкулисието завладява държавата, узурпира все повече властта. Пеевски и Доган не просто крадат – агресори са, които окупират страната.

 

Съдебната система е в тежка криза. Прокуратурата се е превърнала в репресивен орган на гореспоменатите.

 

Корупцията се превърна в тежък проблем.

 

9000 ромчета били приобщени към образованието за година. Глупости. От селското училище по веригата тръгва информация да десетина циганета, която на жълтите павета вече се измерва в хиляди. Фалш и стъкмистика.

 

Стотици милиони се наляха в „Ромското присъединяване“, което така и не се случи. Но пък продължава оскотяването на цели групи от населението, независимо от тяхната етническа и верска принадлежност.

 

Проблемът вече не е как ще се справят управляващите или какво ще направят от опозицията. Хвалбите за постигнати успехи и светло бъдеще дразнят все повече.

 

Габрово извади на светло тежките деформации в живота ни. Те са следствие от разложението в политическия елит. България е разделена на недосегаеми, нагли и необяснимо разбогатели от една страна и всички останали – от друга. Напудрени репортажи, как българи се връщали в родината, а други оставали тук, защото страшно им харесва, дразнят със своята фалшивост и примитивна пропаганда.

Няма справедливост. Натрупани са планини от горчивина, болка, обида, ярост, мъка, желание за мъст. Любовта, съпричастността, благостта и инициативността изчезнаха от ценностната система. Мутризацията доведе до масова демотивация у хората. Няма национални цели и идеи, а без такива няма обединение. Чалгализира се и се формализира дори честването на светли личности и дати от историята ни. Вече не е гордост да си българин. Хан Крум, Левски и Ботев бяха превърнати в клишета и се изтъркаха. Дори природата ни е заплашена от олигархични и бандитски апетити. На кой не му е ясно, че ако някой си купи ТЕЦ и пристанище за жълти стотинки, може да купи цялата държава? Купил я е!

 

В Габрово бушуват страстите български. Протестите не били законни, – мрънкат ченгета, защото нямало надлежно подадени молби в общината. Нашите политици обичат протестите да са с кръшни хорА, руски знамена и скандиране „Бъл-га-ри, ю-на-ци“.

 

Надига се буря. Тя не може да бъде спряна с лютив спрей, палки и щитове. Нито от жандармеристи и полицаи, приличащи на мешки, които винаги „действат правилно“. Няма да я спрат фалшиви обещания, прокурорски репресии и действия на институции от типа „пунта Мара“. Борисов усети интуитивно задаващия се тъмен облак, но за да има верен ход, трябва да удари пръв. В засада го дебнат Тримата, които са готови да потопят страната в сълзи и кръв, само и само да запазят модела.

 

Смелостта е трудно нещо. Скалпела е последен шанс. Ако не го хване някой политик, народът ще го направи. Ще се реже без упойка – и упойки не останаха… Ако сме честни – точно това трябва да стане. „Българска пролет“ става все по-реална. Защото е единственият шанс за хора, които не искат да живеят в натрапена кочина. И какво има да губим? Караджата е казал: Една кръв ни остана, и земя да я попие… това е по-достойно от мишия живот.

ФрогНюз


Споделете в:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *