Борисов даде жертва, но народът го изненада. Какво следва?

„Искам да видя сега отде идва тази задача към тях“ (да протестират). „Да седнат и да направят така, че тази тема да ми се махне от главата и на всички вас“. „Сега довършете цялата работа и мирно, спокойно по домовете си!“. Има ли неразбрали? Борисов не е концентриран върху същинските беди на инвалидите. Целият казус за него е „Някакви „госпожи“ ми правят палаткови лагери“. Даже ги подозира, че изпълняват „задача“. „А да ги видя сега, като им оставя министъра!…“. Всичко това е логиката на преял котарак, който си има работа с досадни мишки.

Вече не е смешно. Една сутрин може да се събудим с оставка на Борисов, а следобед да се окаже, че не си я приема. След като Бисер Петков стана „втора Теменужка“, горният сценарий е напълно възможен. Тези HR-драми означават само едно – личен провал на Борисов. Ако един шеф на дребна институция, примерно директор на детска градина, маха и връща възпитателки, то това значи единствено, че този директор не става. Версията на премиера е, че в понеделник Петков сам напуснал. Следите ли за корабче в окото? Ако една възпитателка сама иска да си тръгне от детската градина, тя си тръгва. Петков остана.

Случаят не е само поредната срамна за държавата игричка „иди ми – дойди ми“ по върховете й, но и нещо по-дълбоко, цинично. Добре е всеки да изгледа репортажите от изявлението на Борисов вчера по обед, в което той от Измир разяснява защо Петков запазва поста. Изводът може да е само един, като не е задължително да се следи езикът на тялото.

Борисов си го казва простодушно в прав текст – събрал в понеделник следобед министри, за да ги пита защо се появяват палаткови лагери; нали държавата отпусна 80 млн. лв. повече за хора с увреждания, отде са тия протести; Петков казал, че всъщност са нужни 300 млн.; министърът нямал добър диалог с протестиращите, дал оставка; на другия ден обаче Борисов гледал телевизия, чул от недоволна „госпожа“, че диалог има, тя не иска Петков да си ходи; и Мая Манолова рекла отгоре на всичко (обмудсманът излезе с предложения в синхрон с протестиращите – бел. авт.), че за законови промени не са нужни пари, и госпожата смятала същото…В крайна сметка госпожата „се смееше и не знаеше какво иска“ – ту обещавала палатки, ту ги събирала… Затуй: Като не щете пари и нов министър – ето ви го стария. „Искам да видя сега отде идва тази задача към тях“ (да протестират). „Да седнат и да направят така, че тази тема да ми се махне от главата и на всички вас“. „Сега довършете цялата работа и мирно, спокойно по домовете си!“. Има ли неразбрали? Борисов не е концентриран върху същинските беди на инвалидите. Целият казус за него е „Някакви „госпожи“ ми правят палаткови лагери“. Даже ги подозира, че изпълняват „задача“. „А да ги видя сега, като им оставя министъра!…“. Всичко това е логиката на преял котарак, който си има работа с досадни мишки.

Не е задължително един премиер да познава в детайли проблемите във всяка една сфера. Но с исканията на хората с увреждания, тревогите и безизходицата им Борисов имаше предостатъчно време да се запознае. Още през 2016 г. след протести той склони да се отпуснат 50 млн. лв. за деца с увреждания. Следваше да забележи, че никой във веригата под него не си прави труда да даде тези пари, щом ги има и следва да се отпуснат – ясен знак, че системата не работи. Преди два месеца уж сам прозря, че не работи. Плака. „Кой е този ненормален администратор, който може да кара тези хора непрекъснато да ходят напред-назад.

 

Ако това е истина – този човек не просто да се уволни, а всичко там да изчистим. Гледах го. Ревах“. Каза го, след като една телевизия излъчи драматичен разказ на жена от Добрич с болно дете, емигрираща в Холандия. Днес Борисов вече не плаче, съмнява се в „задача“. Разбира се, следва да се отбележи, че спонтанният му рев тогава дойде успоредно с протест на същите „госпожи“ и огромен скандал. Жените не бяха допуснати от ГЕРБ в сградата на Народното събрание заради неподходящ дрескод. Дрескод като дрескод – панталон и фланелка.

 

Но на фланелките им пишеше „Системата ни убива“. „Сълзите“ на Борисов трудно могат да се приемат за нещо различно от пиар, но да оставим това. По-интересно е, че цялата тази стара случка в парламента, за която премиерът нямаше пряко отношение, е напълно в синхрон с логиката му от вчера. Не е един котаракът, дето много се притеснява от облеклото и палатките на мишленцата. Доста са котараците, направо е във фирмената им култура да се тревожат от подобни неща.

Миналата събота Слави Трифонов проведе концерт в Лондон пред хиляди българи. Събитието мина под мотото „Системата ги убива“, шоуменът обеща да дари приходите на организация за защита на децата. Борисов вероятно подозира, че „госпожите“ действат в синхрон със Слави. Но всичко това са проблеми на Борисов и Слави. Премиерът изобщо не се чувства отговорен за дереджето на тези жени и децата им, на които социалните служби отказват помощ, щом нелечимо болните им деца навършат пълнолетие. В главата му са само пиар схеми. На него ли ще му прилагат тези номера?! На него?! Той е алфата и омегата на пиара у нас, на тяхната палатка – циркова шатра ще опъне.

България влиза в интересен период. „Белене“ и оръжейни сделки са достатъчно голяма хапка да съборят всяко правителство или пък да го задържат. Президентът Радев и БСП стрелят по ГЕРБ, Валери Симеонов не мирува вътре в кабинета. Главният прокурор Цацаров изведнъж се сети, че „Зелените“ са прави за Пирин, Слави май партия ще прави…

Председателството свършва, не Западните Балкани, а Балканът между Видин и Резово не мирува. В тази сложна ситуация Борисов опита да даде поредната жертва, за да успокои хора, партии и богове. Не му се получи. Ако има нещо положително в цялата работа, е, че толкова много хора – и протестиращи, и синдикати, и представители на други общности – мощно заявиха, че една оставка нищо не решава. Системата, дето убива, се храни с ей такива оставки. Това хората не просто го разбраха, ами и реагират.

Тази обществена реакция, проявена не по форуми и вкъщи, а съвсем официално, от непартийни и неопозиционни структури, по повод министър, към когото никой не изпитва специални сантименти, определено е новина. Борисов взе главата на министър, но се оказа, че никой не я иска тази глава. Хвърли я на тълпата, но му бе върната обратно. Това е тъжна вест за самия премиер. Какво ли следва?

 

glasove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *