Денят 11 декември в българската история

От Цариград Васил Левски започва първата си обиколка в българските земи през 1868 г. Целта на Левски е да събере пълна информация за политическите настроения сред българското население.
Също в Цариград, но през 1876 г., започват предварителни дебати между Великите сили. Целта е да се постигне взаимно приемлив компромис по всички спорни въпроси на Източната криза. След продължителни дебати е приет проектът, защитаван от Австро-Унгария и Англия, в който се предвижда създаване на две автономни български области – Източна с център Търново и Западна с център София.
В Плевен година по-късно е извършен тържествен молебен за всички загинали в хода на Руско-турската освободителна война.
Симеон Варненско-Преславски става председател на III-то Обикновено народно събрание през 1882 г. Цар Борис III за първи път от възкачването си на престола участва в официален прием през 1922 г. 25 години по-късно на този ден е утвърден нов Министерски съвет, от които комунистите са 14, земеделците – петима, социалдемократите – двама и звенарите – двама.
Открит е мавзолеят на Георги Димитров в София през 1949 г.
На 11 декември са родени Боян Асенов Биолчев – български писател, филолог и
Симеон Маринов (Маринов Симеонов) – български писател, журналист, учител.
На 11 декември умират Велко Кънев – актьор, Христо Киров Писков – български режисьор, сценарист и актьор, Йордан Димов Заимов – български езиковед, Димитър Асенов Симидов – български писател, внук на Ф. Симидов, Олга Атанасова Кирчева – българска драматична актриса,Нестор Марков (Н. М. Коларов) – български реформатор на учебното дело и Антон Буковски Безеншек – съставител на българска стенография.

Денят 11 декември в българската история

2005 г.

По време на четвъртия извънреден конгрес на партията Национално сдружение – Български земеделски народен съюз (НС-БЗНС), организацията се трансформира в партия „Ред, законност и справедливост“.
На конгреса Янев казва, че партията има 27 500 „редовно отчетени членове“.
Национално сдружение – Български земеделски народен съюз (НС-БЗНС) е българска политическа партия с лидер Яне Янев. Съществува от 2000 до края на 2005 г.

2000 г.

Орден „Стара планина” – първа степен е присъден на:
1. Георги Марков (посмъртно) „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“
2. Илия Минев (посмъртно)
3. Акад. Стефан Христов „за изключителните му научни постижения в областта на физико-химията и квантовата химия.“
4. Ружа Делчева
5. Валери Петров
6. Дучо Мундров
7. Борис Димовски
8. Георги Калоянчев
9. Иван Кондов
10. Лиляна Кошлукова
11. Никола Николов
12. Проф. Николай Кауфман
13. Георги Черкелов
14. Димитър Паница
15. Людмил Георгиев
16. Наум Шопов
17. Проф. Владимир Шкодров
18. Емил Димитров
19. Джон Атанасов (посмъртно)
20. Асен Игнатов

1956 г.

На общото събрание на Българската академия на науките, провело се в периода 10 – 11 декември, за неин председател е преизбран академик Тодор Павлов.

1949 г.

За посещения е открит мавзолея на Георги Димитров в София.
Мавзолеят е архитектурен паметник, представляващ монументална гробница. Думата произлиза от името на карийския цар Мавзол, управлявал между 376 г. пр.н.е. и 353 г. пр.н.е. След смъртта му неговата вдовица Артемизия му издига пищна гробница в столичния град Халикарнас (днес Бодрум в малоазиатска Турция). Този първи мавзолей, завършен около 350 г. пр.н.е., е един от седемте чудеса на древния свят. Той е във формата на 24-степенна пирамида с височина 45 м и почти квадратна основа, а обиколката му е около 125 м.
В по-ново време мавзолеи се строят предимно за починали държавни лидери. Известни примери за това са мавзолеите на някои бивши комунистически лидери, един от които е този за Ленин, починал през 1924 г. Като нововъведение, телата им са балсамирани и специално поддържани, за да създават илюзията, че вождът е „вечно жив“. В България такава гробница е построена за Георги Димитров през 1949 г. Този мавзолей в центъра на София е взривен на 21 август 1999 г. Тялото на Димитров е кремирано, а останките му – погребани в Централните софийски гробища.

1947 г.

Утвърден е нов състав на Министерски съвет от 23-ма души, от които комунистите са 14, земеделците – 5-ма, социалдемократите – 2-ма и звенарите – 2-ма. Подпредседатели на Министерския съвет стават: Трайчо Костов (БРП (к), Васил Коларов (БРП (к), Кимон Георгиев (НС „Звено“), Георги Трайков (БЗНС) и Георги Попов (БРСДП).

1922 г.

Цар Борис III за първи път от възкачването си на престола участва в официален прием (на италианската легация).
Борис III е цар на българите (3 септември 1918 г. – 28 август 1943 г.). Роден е на 30 януари 1894 г. в София. Син е на княз Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Получава веднага титлата княз Търновски. Негов брат е княз Кирил Преславски, а сестри – княгините Евдокия и Надежда. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. Борис III поема цялата власт в свои ръце. Цар Борис III умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.

1882 г.

Симеон Варненско-преславски (светско име Одисей Попниколов) встъпва в длъжност председател на III-то Обикновено народно събрание (заема този пост от 11 декември 1882 г. до 8 септември 1883 г.)
Симеон Варненско-преславски е висш духовник, митрополит. Роден е на 9 февруари 1840 г. в Бургас. През 1863 г. завършва Духовна семинария на о. Халки, след което е учител в Цариград и в родния си град. Приема монашески сан през 1870 г. и в продължение на 2 г. е протосингел на видинския митрополит Антим I, който става и първи български екзарх. През 1872 г. е ръкоположен за варненски и преславски митрополит, който пост заема до края на живота си. От 1874 г. до 1913 г. е постоянен член на Светия синод, като през 1888 г. и 1902-1905 г. е и негов председател. Участва дейно и в обществено-политическия живот на страната. Бил е депутат в Учредителното събрание (1879 г.), в I-во Обикновено народно събрание и във II-ро Велико народно събрание и председател на III-то Обикновено народно събрание (11 декември 1882 г. – 8 септември 1883 г.). Има големи заслуги за изграждането на църковната организация в България след Освобождението. Освен с преките си църковни задължения занимава се и с преводаческа дейност на византийски извори за българската история, сред които „Посланието на Цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса I“ (1917 г.), „Писмата на Теофилакта Охридски, архиепископ български“ (1931 г.) и др. Умира на 23 октомври 1937 г.

1877 г.

В Плевен е извършен тържествен молебен за всички загинали в хода на Руско-турската освободителна война. След тримесечна обсада Руските войски превземат Плевен. Александър II се среща с Осман паша. В знак на уважение руският император връща сабята на Осман паша. Битката за Плевен е решаваща за цялата война, тъй като от победата в това сражение зависи дали руските войски ще продължат по-нататъшното си настъпление в пределите на Османската империя.
С падането на Плевен във войната настъпва прелом в полза на Русия.

1876 г.

В Цариград започват предварителни дебати между представителите на шестте велики сили – Англия, Франция, Русия, Австро-Унгария, Германия и Италия. Целта е да се постигне взаимно приемлив компромис по всички спорни въпроси на Източната криза. Дебатите завършват на 18 декември 1876 г. Българският въпрос е в центъра на дискусиите, като най-благоприятен за българите е проектът на ген. Николай Игнатиев, предвиждащ създаване на автономна българска област, в която да се включат всички територии, населени с българи. След продължителни дебати е приет проектът, защитаван от Австро-Унгария и Англия, в който се предвижда създаване на две автономни български области (вилаета) – Източна с център Търново и Западна с център София.

1868 г.

От Цариград Васил Левски започва първата си обиколка в българските земи. Обиколката продължава до 24 февруари 1869 г., когато Левски се прехвърля във Влашко. Целта на Васил Левски е да събере пълна и обективна информация за реалното състояние на политическите настроения сред българското население.

На тази дата са родени:

1942 г.

Роден е Боян Асенов Биолчев – български писател, филолог. Защитава кандидатска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски“ (1978 г.) и хабилитационен труд „Самобитност и европейски традиции в Полския ренесанс“ (1982 г.); доцент е от 1982 г. в Катедрата по славянски литератури в Софийски университет “Св. Климент Охридски”; професор е от 1996 г.; ректор е на Софийски университет “Св. Климент Охридски” от 1999 г. до 2007 г. Член е на Борда на директорите на Института за балкански изследвания в Бостън, САЩ. Получава редица награди за сценария на филма „Дяволско оръжие“ (1985 г.) и за сценария на филма „Вик за помощ“ (1987 г.), Авакино, Италия. Първите си прозаични творби публикува през 1971 г. Автор е на съчиненията: „Пробуждане“ (разкази, 1975 г.), „Сапфир“ (новели, 1979 г.), „Очите плачат различно“ (роман, 1981 г.), „Сатурнов кръг“ (роман, 1983 г.), „Градината на чичо Блум“ (повест, 1984 г.), „Зуброва трева“ (разкази, 1986 г.), „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс“ (1987 г.), „Холтер-87“ (1990 г.), „Мираж под наем“ (новели, 1991 г.), „Бюро “Намерени вещи 2001“ (1992 г.), „Отвъд мита. Адам Бернард Мицкевич – между осанката на народен пророк и homo ludens“ (1995 г.), „Внезапна арена“ (разкази, (1995 г.), „Листа от ада“ (1996 г.), „Писма от Рая“ (1996 г.), „Държавата Урария“ (хумористична проза, 1998 г.), „Сладко нищо“ (разкази, 2001 г.) и др.

1908 г.

Роден е Симеон Маринов (Маринов Симеонов) – български писател, журналист, учител. Завършва Учителския институт в Шумен (1931 г.). Работи като учител. След 9 септември 1944 г. е литературен редактор във в-к “Земеделска защита”, основател и редактор на литературно списание “Угари” в Шумен. В произведенията си засяга селската тема, пише произведения за деца. Съчинения: “Земя” (първа кн. стихотворения, 1933 г.), “Утро в равнината” (втора книга стихотворения, 1935 г.), “Спекула” (драма, 1941 г.), “Приключенията на Бимбо и Зимбо” (1944 г.), “Песни за родината” (1946 г.), “Чудният занаят” (илюстрована приказка, 1946 г.), “Радостни дни” (стих., 1948 г.), “Житни зърна” (стих., 1962 г.). Умира на 3 май 1948 г. в София.

На тази дата умират:

2011 г.

Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на доц. Апостол Карамитев. За периода 1973–1976 г. играе в Драматичен театър – Сливен, след това – в Сатиричен театър – София в продължение на три сезона. От 1979 г. е член на Трупата на Народен театър „Иван Вазов“.
Велко Кънев изиграва над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата Великденско вино на Константин Илиев получава „Аскеер” за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан печели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в Санкт Петербург. През 2008 е поканен в Царете на комедията. На 2 октомври същата година е удостоен с Орден „Св. св. Кирил и Методий” – първа степен, за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев празнува своята 60 годишнина на сцената на Народния Театър с премиерата на моноспектакъла „Дванадесет разгневени монолога“.
Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.
Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата „НЛО”, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване „Клуб НЛО”.
Велко Кънев почива на 63-годишна възраст след тежко и продължително боледуване.

2009 г.

Умира Христо Киров Писков – български режисьор, сценарист и актьор. Завършва кинорежисура във ВГИК, Москва през 1954 г. Работи като асистент режисьор в „Мосфилм“. Впоследствие става режисьор и в Студията за игрални филми „Бояна“. Награден е със званието „заслужил артист“.

1987 г.

Умира Йордан Димов Заимов – български езиковед. Роден е на 23 април 1921 г. в София. Завършва славянска филология в СУ (1944 г.). Професор (1971 г.) по езикознание в Института по български език при БАН. Изучава българската, балканската и славянската етимология и ономастика, историята на българския език и славянската епиграфика. По-важни трудове: „Местните имена в Пирдопско“ (1959 г.), „Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия“ (1967 г.), „Битолски надпис на Иван Владислав – самодържец български. Старобългарски паметник от 1015-1016 г. година“ (1970 г.), „Български географски имена с -jь. Принос към славянския ономастичен атлас“ (1973 г.) и др. Един от съставителите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (в 3 т. 1958-1959 г.), „Български етимологичен речник. Т. I – II“ (1971-1979 г., незавършен).

1984 г.

Умира Димитър Асенов Симидов – български писател, внук на Ф. Симидов. Роден е на 21 ноември 1898 г. в Оряхово. Участва в Първата световна война. Завършва стоматология в Брюксел (1926 г.). След завръщането си в България се занимава със земеделие, след което се отдава на писателска работа. През 1942-1944 г. е началник на отдел в Радио София. Публикува за първи път през 1915 г. в сп. “Смях”. Стиховете му са повлияни от символизма. Създава разкази и комедии със сюжети от градския бит. Пише приказки, разкази за деца и юноши, превежда над 150 книги от световната класика. Съчинения: “Стихотворения” (1923 г.), “Добромир Хриз” (1930 г.), “Беладин, царският син” (1931 г.), “Нал и Дамаянти” (1938 г.), “Тонко Късметлията” (1938 г.), “Прокурорът има думата” (1939 г.), “В плен на разбойниците” (1941 г.), “Вълшебните крила” (1941 г.), “Гарчо пъдарчето” (1941 г.), “Главчо с двете глави” (1941 г.), “Защо гаргата краде злато?” (1941 г.), “Надлъганият чорбаджия” (1941 г.), “Огнени пътеки” (1941 г.), “Перушан юнак” (1941 г.), “Село Кикендалево” (1941 г.), “Смъртната присъда” (1941 г.), “Трите девойки и д-р Фауст” (1941 г.), “Цар Магар” (1941 г.), “Изневярата на госпожа Лимончева” (1942 г.), “Гости от небето” (1943 г.), “Сокол – юнашка птица” (1944 г.), “Таралежът няма бодли” (1963 г., комедия), “Непобедени” (1968 г., роман), “Страници от един живот” (1978 г., спомени).

1978 г.

Умира Олга Атанасова Кирчева – българска драматична актриса. Родена е на 23 май 1903 в София. Учи театрално изкуство във Виена и в Германия (1924 г.). Дъщеря на артистите Елена Снежина и Атанас Кирчев. Завършва Театралната школа в Народния театър в София (1925 г.) при Н. О. Масалитинов. От 1925 г. до 1978 г. е актриса в Народния театър. Ръководител е на Художествения отдел на Радио София (1945 г.), преподавателка във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ). Авторка е на книгата “Иван Попов. Любов, която побеждава всичко” (1961 г.).

1916 г.

Умира Нестор Марков (Н. М. Коларов) – български реформатор на учебното дело, обществен деец. Роден е през 1836 г. в с. Иробас (дн. Криво поле), Хасковско. Учи в Пловдив при Й. Груев (1865-1867 г.). Работи като учител, създава читалища в Плевен и селата около Плевен. От 1873 г. е учител в Априловската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е преводач в щаба на ген. Гурко. След Освобождението е учител, работи върху речници, учебници и учебни помагала.

1915 г.

Умира Антон Буковски Безеншек – съставител на българска стенография. Роден е на 15 април 1853 г. в с. Букове, Словения. Завършва философия в Загреб, дългогодишен преподавател по стенография в България. Автор е на книгите: „Българска стенография по системата на Габелсбергер, част I и II“ (1883 г. и 1889 г.), „Българска стенографска читанка“ (1892 г.) и др. Автор е на учебници по немски език. Пръв стенограф на Народното събрание (1879 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;

http://m.focus-news.net/?action=news&id=2342273

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *