Сливен: Поклонение на гроба на втория знаменосец на Ботевата чета – Димитър Стефанов Казака в София организира Регионален исторически музей
София. Поклонение на гроба на втория знаменосец на Ботевата чета – Димитър Стефанов Казака организира Регионален исторически музей – Сливен. Това съобщи за Радио „Фокус“ – Сливен директорът на музея Николай Сираков. Пътуването ще се осъществи с финансовата помощ на Община Сливен и е организирано от Регионален исторически музей, с участие на читалището от кв. Кремиковци. По инициатива на Регионален исторически музей – Сливен през юни миналата година за пръв път от 40-те години на ХХ в., беше направено поклонение на гроба на Димитър Ст. Казака край Кремиковския манастир. Участваха ученици от сливенски гимназии, обществени организации, граждани. През 1912 г., по призива на кремиковски учители, е издигнат паметникът на младия знаменосец край Кремиковския манастир, а от 1935 г. до Втората световна война, ежегодно, в деня на „Св. Дух”, там се прави възпоменателен събор – с участието на Министерството на Просвещението, Министерството на войната, представители на Светия Синод, множество хора от околните села. Пристигат и близките на Димитър Казака от Сливен, на Сливенската и Ямболската организации, т.н. „културни дружби” в София, от Сливенското студентско дружество „Добри Чинтулов” и пр. Ежегодно на това поклонение присъства и делегация от Сливенската община.
Димитър Стефанов Казака е роден в Сливен през 1854 г. Семейството живее в Сливен, а домът им се намира в непосредствена близост до този на Хаджи Димитър. Като младеж Димитър търси препитание из влашките градове, но най-дълго време остава в Браила, където се свързва с революционно настроените българи- емигранти. През пролетта на 1876 г. Димитър Казака се записва в сформираната чета с войвода Христо Ботев. Без съмнение, насетне съдбата му се предопределя от качеството му на втори знаменосец на бойното формирование. До последния си дъх, този 22 годишен момък остава свързан с честта – да му бъде поверена такава светиня – знамето, връчено му от самия войвода. „Това знаме действително беше величествено – приготвено беше от зелен копринен плат със сърмени реси и пискюли и разярен лъв в средата, ушито от сърма и коприна; на другата му страна беше ушито „Свобода или смърт”- пише в спомените си Никола Обретенов. То е ушито от сестра му Петрана Обретенова и от члена на революционния комитет в Русе Тодор Чунчолов през 1875 г. за Червеноводската чета и осветено от двама селски свещеници. През май 1876 г. Обретенов го донася на парахода „Радецки”. Избрано за общ, вдъхновяващ символ на обединената чета, знамето остава в щаба, пак под него се водят сраженията при Милин камък, при Камарата и Йолковица. В сражението на 20 май знамето отново е сред редиците на обградените четници. Това е последният ден, в който то се развява пред тях, защото при здрачаване, когато боят притихва, войводата издава заповед, вероятно от съображения за по-голяма маневреност на четата, то да се откове от дръжката и знаменосецът да го запаше на кръста си. След разбиването на основната чета и гибелта на войводата, знаменосецът Димитър Казака остава в групата на Георги Апостолов, която има намерение по билото на планината да се отправи на изток и да достигне до въстаниците от Сливенския революционен окръг. Когато се опитват да преминат река Искър при с. Лютиброд, започва тежко сражение, при което загиват почти всички. Оцелял по чудо, Димитър Казака се отправя на юг, впоследствие попада в друга малка група от четата и заедно с още трима свои другари достигат до Кремиковския манастир. Той вече е ранен в крака и търси помощ в светата обител. В първите дни четниците действително получават закрила в манастира, но скоро трябва да го напуснат, защото подозренията водят турските потери там. Според преданието, тримата четника, насочени от магера на манастира Геко Палев поемат на юг, към Лозенската планина, докато Д. Казака, с проблем от ранения си крак, намира временно убежище в близката гора. И тук – в резултат на предателство /на хора от селото/, е обграден от потерята на Малиш ага. Прави опит да се скрие навътре в гората, но в местността „Извора” е заловен. Измъчван жестоко и пребит, вероятно защото намират знамето запасано около кръста му, докато накрая е съсечен от турците, а главата му е отнесена от водата в близката река.