24-ти май- национален празник на България през 21-ви век?
От: Пеньо Пенев
Националният празник на една държава обикновено е символ на единството и еманципацията на нацията свързан или със значим исторически факт от историята `и, или в някои монархии с рождения ден на монарха.
Какво е за българите 3-ти март? Национален празник. Денят на освобождението на България от османско владичество в следствие на руско–турската война от 1877–1878 г. На тази дата след близо пет века възкръсва българската държавност. Това е епилога на многовековните усилия и борби на българския народ за своето освобождение.
Но все пак не бива да забравяме, че макар и за нас тази война да е освободителна, то тя е поредната за Руската империя в борбата й с Османската империя за надмощие в Близкия изток, затова не случайно и основния театър на военните действия е в Прикавказието, а не на Балканите. Следва да се обърне внимание на факта, че преди да пристъпи към активни военни действия на Балканите Русия подписва тайно споразумение с Австро-Унгария в което са заложени параметрите на онова което се случи на Берлинския конгрес, а Санстефанската карта се оказа един блян заплатен с кръвта на много руски войни и заблудата на много идеалистично настроени обикновени българи и руси, заради ловко прикритите от царското правителство ходове на дипломацията.
Наистина тази война е може би единствената, която бе приветствана и подкрепена от прогресивната руска общественост, интелигенцията и обикновените руснаци, тъй като в повечето случаи водените от Русия имперски войни целяха присъединяване на чужди територии и покоряване на други народи. Каузата на войната е благородна – Освобождението на православните братя българи, но зад нея стояха отново имперските амбиции на царя и обкръжението му. Разбира се, това остава скрито за обикновените руснаци, финландци и българи, които с кръвта си извоюваха дългоочакваната и изстрадана победа, но в голямата политика е така: няма приятелство и братство има само интереси. Това е горчивата истина и нека не се заблуждаваме с лозунги и постоянно повтаряни изтъркани и до болка познати манипулативни политически фрази. В световната история, няма случай в който владетел, да пожертва живота на хиляди свои войници, заради едната симпатия. Това го има само в художествената литература.
Сега нека погледнем, към 24 май- ден на българската писменост и култура. Празник, уникален, изконно български. Писмеността и православието са единствените, които са ни съхранили като нация. Без тях в годините на трурското робство щяхме да се претопим в океана от разноезични, народности и етноси населяващи Османската империя. „Българин”, щеше да бъде само едно етно–географско понятие без реално съдържание. Нямаше да има български народ. Тогава кого щеше да освобождава руската армия? Щеше ли да има 3-ти март, ако не беше 24 май. Писмеността, наред с древния български календар е уникален принос на българите в световната история и култура. Нещо повече, благодарение на България, Русия приема християнството като своя религия и кирилската азбука, като своя официална писменост. Българите дават писменост и култура и на сърби, хървати, словенци, чехи поляци и др. макар някои от тях по-късно да се отричат по политически и други причини от това.
Този ден – 24 май е ден на голяма национална гордост, ден в който нацията изтъква себе си като самостойна и независима, единствена и уникална сред морето от народи населяващи планетата без да дължи на никому нищо. Ден на българския национален дух, който не предизвиква и не насажда в съзнанието на подрастващите комплекси за малоценност и робска благодарност към „освободители”, покровители и др. подобни за нас „доброжелатели”. Или ако трябва да перифразираме една стара поговорка, в случая може да се каже: Уважение всекиму покорство никому.
Заслужава си да помислим дали не може да преоценим без излишни емоции датите в нашата история и дали не е по – подходящо чрез национален референдум да превърнем 24 май в свой национален празник. Празник, единствен по рода си, безспорен във всяко едно политическо отношение, празник който ни събира и не ни разделя по никакъв политически и етно– религиозен признак. Разбира се, за да не се превръщаме в нихилисти 3-ти март трябва да остане в календара, като официален празник – Денят на Освобождението и благодарността. На този ден, трябва да отдадем почит и признателност към паметта на загиналите руски, румънски и финландски войни за освобождението на България. На този ден България и Русия ще празнуват заедно, като две приятелски държави, като два братски народа с интересна историческа съдба – преди повече от пет века българите дават писменост, култура и вяра на руснаците, а пет века по късно те помагат на българите да отхвърлят чуждото подтисничество.
Снимка: http://www.cross.bg
