Шести май – ден на храбростта и празник на Българската армия
“Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”
Иван Вазов
Днес, шести май, е ден на храбростта и празник на българската армия. Първоначалната ни идея беше да разкажем за историята на празника, но съобщенията за подготовката на парада, за това как оперетната ни армия под оперетното `и командване ще се разхожда в центъра на София, ни възпряха.
Вместо това, в памет на доблестните герои от миналото и в чест на малкото останали в армията войни на нацията и държавата, Ви припомняме един епизод от българската бойна слава. Един епизод от времената, в които думите България, дълг и доблест са били изпълнени със съдържание, а саможертвата в името на нацията и държавата е била върховна чест.
И така- нека си спомним за подвига на четиринадесетте в битката при Добро поле, за поручик Стратия Мазгалов от 30-ти пехотен Шейновски – един от забравените български герои, защитници България, сражавал се със своите 13 юнаци срещу френските войски до смърт.
Превземането на картечното му гнездо е струвало много загуби на частите на френската 122-ра дивизия, което признават нейните офицери в по-късни изследвания, посветени на пробива при Добро поле.
На 15 септември 1918г. войските на Антантата на Македонския фронт предприемат настъпление в два участъка на фронта с цел да обкръжат и унищожат Българската армия. На десния фланг, при Дойран, шест английски и гръцки дивизии са „анихилирани”, по думите на самия генерал Джордж Милн, от храбрите български юнаци на генерал Владимир Вазов, командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия.
Съвсем другояче се развива вражеското настъпление на другия фланг, при Добро поле. Пет френски и сръбски дивизии настъпват срещу четири български полка: 10-ти Родопски и 30-ти Шейновски от 1-ва бригада на 2-ра Тракийска дивизия и 29-ти Ямболски и 32-ри Загорски на 2-ра бригада на 3-та Балканска дивизия. Превъзходството на противника в жива сила и техника е огромно. Срещу 10 000 български бойци на фронт от 22 километра настъпват 45 000 французи и недоубити сърби, поддържани от над 600 оръдия и стотици картечници.
Българите се бият като лъвове, но загубите от огъня на оръдията и картечниците са огромни. Три дни нашите юнаци удържат позициите си, напразно очаквайки командването на 11-та германска армия, под чието командване са шест български дивизии, да изпрати помощ. Накрая оцелелите са принудени да отстъпят. Но колко са оцелелите? В Ямболският полк след отстъплението му на втората линия на отбраната, остават едва 230 души. Подобно е положението и в другите полкове. Над 70% от българските войни при Добро поле загиват на бойното поле със смъртта на храбрите, бранейки Отечеството от налитащия враг.
Много картечни гнезда, обкръжени от врага, не се предават в плен, а се сражават до последния човек. Едно от тези гнезда се командва от подпоручик Стратия Мазгалов от Шейновския полк. Разполага с 2 картечници и 13 бойци.
Ето какво пише за подвига му българския офицер и военен историк полковник Димитър Азманов в книгата си “ Урокът от Добро поле”:
„Картечното гнездо на Скалистата висота беше изкопано под самата скала и можеше да стреля едновременно на север, изток и юг. Под скалата бяха направени стаи за войниците, за патрони и за вода. Артилерията и мините на противника не можаха да разрушат гнездото и когато започна атаката, картечниците заеха местата си. Полесражението се покри с убити и ранени, но противникът не можеше да бъде спрян само с две картечници и той продължи настъплението си, като остави хора да се разправят с тази неочаквана съпротива. Така подпоручик Мазгалов и неговите храбри 13 войници са оградени. Но те имат достатъчно патрони, бомби, пушки и вода и се приготовляват за отчаяна борба.
Неприятелските щурмови групи заобиколиха от всички страни гнездото и то остана като остров всред окръжилия го противник. Тогава се започва една нечувана борба на живот или смърт. Противникът надделява само след дълги усилия и множество жертви и само след като донася огнепръскачки и изгаря през отворите на картечниците всички защитници. Само двама души са се спасили по чудо, за да ни разкажат за дивното себепожертване на тези никому неизвестни герои-светци. И дори противникът се възхищава от подвига им, като казва за тях: „…те предпочетоха да бъдат изгорени с огнепръскачки, но не се предадоха“ (капитан Рениери).”.
Нека си спомним за войните на България. Да запалим свещ. Да поменем мъртвите. Да пожелаем чест и сила на живите. И да не забравяме, че битката за България и за децата ни започва първо вътре в самите нас, и че в идващите трудни времена, искаме или не- всички сме на бойното поле…
Източници:
Уикипедия;
