ГОЛГОТА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ

автор: † Траянополски епископ ИЛАРИОН

Дошъл в света за спасение на човека от греха, Господ Иисус Христос приел да страда и в страданията Си да бъде прославен, за да повярват в Него, защото без вяра няма спасение. Затова Той казва: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си“ (Йоан 12:32). Евангелието свидетелства за чудно природно явление, когато Христос, прикован на Голготския кръст, страдал за греховете на цялото човечество. Слънцето скрило своите лъчи, земята се разтърсила, завесата църковна във величествения Йерусалимски храм се раздрала и много тела на починали възкръснали и се явили на свои близки (Мат. 27:51-53). „Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час“ (Лука 23:44).

Тези събития са засвидетелствани в световната история.

Така, историкът Флегон, живял през II век след Христа, написал история за олимпиадите в 16 книги от началото им до 140 година след Христа, отбелязва, че в четвъртата година на 202-та олимпиада (това е около половината на 33-та година от летоброенето след Христа, т. е. в годината на кръстната смърт на Голгота на Христа) е имало страшно, небивало дотогава слънчево затъмнение. Мракът бил толкова голям, че сред бял ден можело да се виждат звезди. Тогава станало и силно земетресение, което в областта на Витиния разрушило голяма част от гр. Никея.

Талес, гръцки историк, по всяка вероятност съвременник на Флегон, повтаря свидетелството за земетресението. И друг езически историк, за когото споменава църковният историк Евсевий, говори за земетръса, който през същата година обхванал Витиния и разрушил по-голямата част от гр. Никея.

Св. мъченик Лукиан, изправен пред съда на никомидийския стратег, като говори за земетресението по време на Голготските събития, посочва разпукалите се скали на Голгота, по думите му отбелязани в мъченическите актове. Св. Кирил – Йерусалимски патриарх през V век – свидетелства, че още личали разрушенията в скалите.

При тържественото Си влизане в Йерусалим фарисеите искаха Христос да забрани на децата да пеят „Осанна“ и да казват: „Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините“ (Лука 19:38). Но Той им каза, че ако те млъкнат, „камъните ще завикат“. Учениците се разбягали от страх. Но камъните заговорили, както Христос казал.

Слънцето скри своите лъчи: „от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час“ (Мат. 27:46). Затъмнението не било обикновено, следващо естествения ход на небесните светила. То не било краткотрайно, частично, а обхванало цялата земя, явно чудо. За това затъмнение свидетелстват и езически писатели-астрономи, които впоследствие станали християни, но по време на Голготските събития не знаели нищо за Христа и не били в числото на вярващите. Такъв е бил св. Дионисий Ареопагит. Той в писмо до св. Поликарп Смирненски, като отговаря на упреците на бившия си съработник Аполофан, упрекващ го, че за опровержение на езичеството си служи със свидетелства от самите езичници, пише: „Сам Аполофан е длъжен да си спомни това, което се случи, когато бяхме заедно с него в Египет. Ние двамата, намирайки се близо до гр. Иерапол, видяхме изведнъж, че луната се спусна за съединение със слънцето, при все че тогава не беше време за съединение и че от това произлезе затъмнение на слънцето. После около деветия час на деня (три часа следобед) ние пак видяхме, че тя остави заетото от нея място под слънцето и се спусна на диаметрално противоположната страна. Моля те, напомни му за това. Сам Аполофан ще се осмели ли да ме уличава в лъжа  мене, който бях и гледах заедно с него това зрелище и се чудех с него? Най-после по време на самото затъмнение нали сам той като че ли вън от себе си, сякаш предугаждаше какво става, обръщайки се към мен, възкликна: „Дионисие, тези изменения (в природата) са от Божията ръка.“  Това пише Дионисий за Аполофан, но известно е, че и той лично се е чудил на това необикновено явление като астроном и като атинянин, споделящ тогава философията на Платон. С мисълта, че Бог може да страда, бидейки между хората, извикал: „Или Творецът на природата страда, или световната машина се разрушава!“

В друго писмо, отправено направо до Аполофан, след като вече е приел християнството,  Дионисий пише: „Искам да ти напомня това, което се случи, когато ние бяхме заедно с тебе в Иерапол в Египет. Аз бях  тогава на 25 години; мисля, че и ти  на толкова. В петък около шестия час, или около обед, ние видяхме, че изведнъж луната се спусна под слънцето и от това произлезе затъмнение, което изпълни двама ни с ужас.  В това време аз те запитах какво мислиш за това необикновено явление и твоите думи никога няма да се заличат от паметта ми. Ти ми отговори: „Дионисие, тези изменения са от Божията ръка!“  Аз старателно отбелязах годината и датата на това явление и, като сравних моите бележки с това, което по-късно Павел ми откри, обърнах се към истината, към която сега и ти, благодарение на Бога, принадлежиш.“

За кръстната смърт на Христа и Възкресението Му споменава и иудейският историк Йосиф Флавий, роден 37 г. сл. Р. Хр. В съчинението си  „Иудейски старини“ (кн. ХVIII гл. 4) той пише:  „Около онова време е живял Иисус, мъдър човек, ако само може да се нарече човек, защото Той извършвал чудесни дела, учил тези, които с охота приемат истината. Спечелил си много последователи, както из иудеите, тъй и сред езичниците. Той бил Месия (Христос). Без да се гледа на кръстната Му смърт, на която Пилат по искане на старейшините на народа Го осъдил, първите Му ученици не отпаднали от предишната си към Него любов. Той им се явил три дни по-късно след Своята смърт, както са предсказали пророците за това, а също тъй и за другите чудеса от живота Му.“ Кръстната смърт на Иисус Христос се увенчала със славата на Възкресението Му, затова вярващите не се срамували от нея. Тя ги укрепявала и им давала смелост благодатно да бъдат изповедници и мъченици за вярата.

При всяка победа едни се радват, а други скърбят. А Христовата победа над смъртта чрез Възкресението радва всички. Христос не е наречен евреелюбец, елинолюбец или беднолюбец, богатолюбец, а е признат от всички Човеколюбец. Неговата победа, Неговото Възкресение носи радост за всички. Всяка година великденската радост се подновява със същата сила, каквато е била в първите дни на Възкресението, защото плодът на това велико чудо е победа над греха и спасение за всеки вярващ във Възкръсналия в слава Господ Иисус Христос.

Да пожелаем тази възкресенска великденска радост да бъде честита за всички.

        † Траянополски епископ ИЛАРИОН (по–късно – Доростолски митрополит до + 2009 г.)

Източник:http://www.bg-patriarshia.bg

„Църковен вестник“, бр. 8/2000 г.