Румяна Хаджиева, етнограф: Лазаровден представлява границата между две състояния, белязан от различни прояви и знаци

Благоевград. Лазаровден представлява границата между две състояния, белязан от различни прояви и знаци. Това каза за Радио „Фокус” – Пирин Румяна Хаджиева, етнограф и завеждащ отдел “Етнография“ в Регионален исторически музей – Благоевград. По думите й, Лазаровден е празник с дълбок посветителски смисъл в който порасналите девойки участват задължително и регламентират обредно преминаването в нов социален статус на неомъжените, които вече придобиват правото за сключване на брак. „Лазаровден е белязан с множество символи, например момиче, което до сега не е Лазарува, няма правото да носи китки и венец, не облича везана риза, не се кичи с пръстени, пафти и гривни, няма право да се хване и на хоро”, каза още Хаджиева. Тя допълни, че Лазаруването е неповторимо, желано и очаквано събитие в моминския живот за което момичета се подготвят още от Сирница. „По данни от братя Миладинови, в миналото девойките от Кукуш давали клетва над хляб, сол и въглен върху секира да пеят и играят заедно на Лазаровден”, добави Хаджиева. Тя допълни, че в Югозападна България, в ролята на просветителка, влиза възрастна жена в чиито дом се разучават обредните песни, а за водач на групата или позната още като „Чаушка” е избирана някоя мома, която е много гласовита и вече е лазарувала. В ранните часове на Лазаровден, момичетата обикалят къщите, махалите и нивите в групи от по 6 или 7 моми, за да благославят за здраве и плодородие. ”Народа казва, че къща, в която са пели лазарки е честита къща”, каза Хаджиева. Етнографа от Регионален исторически музей – Благоевград сподели, че лазарските носии са изключително красиви, като задължително носят характеристиките на местното облекло и биват допълнени от някои невестин елементи, като везана риза, накити по главата и гърдите и сребърни пафти. В обширни региони от Югозападна България, като Петрич, Гоце Делчев, Сандански, в състава на празничната премяна влиза бялата сая с червен и сърмен пояс, за който в някой селища спазват изискването да е тъкан мълчаливо от две жени – майка и дъщеря или снаха и свекърва. В Петричко, лазарския пояс се предава от поколение на поколение, като вид семейна ценност.
Лора КАЛЧЕВА

Източник: www.focus-news.net