Що е то „природно замърсяване”? , Пеньо Пенев

През последните две десетилетия беше открит един важен природен феномен за ландшафтите в Балканския полуостров това е природното или т.нар. геогенно насищане /или „замърсяване”/ на почвите и водите в планинските райони  с минерали и съединения на тежки метали и на други химични елементи, вредни за човешкото здраве. Важно е да се подчертае, че това насищане не е резултат на човешката /антропогенна/ дейност, а на естествени природни процеси. На много места съдържанията на тези елементи в почвите и водите е неколкократно по – високо от пределно – допустимите норми!

Този феномен, според българските учени е характерен за цялата Алпо – Хималайска планинска система. Това поставя страните с територии върху тази система в изключително деликатно положение на хилядолетни здравни рискове за населението в тези страни. От друга страна е важно да се отбележи отсъствието на каквото и да е отражение на този природен факт /отрицателен не само за здравеопазването, но и за икономиката, за туризма и пр./ в националното и в международното законодателство! Наблюдава се един небалансиран подход при изучаване и уреждане на въпроса за природоопазването и природоползването.

Въпреки препоръките на ООН от за 1995 г. „… оценка на частите от антропогенни и естествени източници на тежки метали в регионалните кадастри…” на тези елементи, в никой документ на Европейския съюз не е прецизирано отделянето на тези два вида източници!

Наложително е да се припомни и факта, че при обсъждане въпроса за инвентаризация на замърсените земи в страните членки на ЕС, реализирано в Европейския парламент през 2006 – 2007 г., решенията по този въпрос не бяха формулирани в правен акт, а и при самото обсъждане не се включваха подходите към двата вида насищане на почвите и водите с вредни компоненти – природно и антропогенно. Това е така защото в някои европейски държави които диктуват политиката в тази област /Холандия, Дания, които са равнинни държави/, този феномен не съществува и учените там не го познават и поради тази причина няма как научнообосновано да формулират проблема и от тук да се търси и правна регламентация решаваща този проблем.

С него основно и подробно се занимава геоекологията, като наука за изследване на тримерните и поликомпонентни въздействия на скалния и почвен субстрат върху екосистемите. Както вече бе споменато, планинските ландшафти в цялата Алпо–Хималайска орохидрографска система предопределят силното екологично влияние на трите металогенни пояса от юг на север: оловно – цинков, меден и желязно– манганов. В определени зони те емитират в почвите и водите тежки метали над пределно допустимите концентрации за човешкия организъм. Такива са и древните вулкански и магматични тела, както и свързаните с тях рудни находища в Западна България. Зоните на „замърсяване” с тежки метали са всъщност площи с природно насищане на почвите над пределно допустимите концентрации с малки зони на замърсяване около металодобивните предприятия.

При цялата пунктуалност на европейското законодателство всички тези зони на природна екологична увреденост /а около индустриалните райони на смесена/ при мониторингови или други проверки ще бъдат тълкувани изцяло като резултат на промишлената дейност. Затова трезво и реалистично трябва да се обсъди упорито пренебрегвания дълго време въпрос за значението на природното насищане на земите и почвите с редки вещества, защото има симптоми на институционална и обществена амнезия към него! Откъде започва научната неграмотност и докъде достига клиентелизма и в каква част те се диктуват от корпоративни и политически интереси, трудно ще се разбере. Но има явни индикации за спекула с непознаване дълбочината и значимостта на този проблем от широката /дори научна!/ общественост.

Интересен е примерът с едно съвещание по проблемите на замърсяване на почвите и водите в Пирдопско и Панагюрско. Там някои представители на неправителствени организации смело заявиха, че държавата /а това сме ние обикновените данъкоплатци/ и предприятията работещи в този район трябва да бъдат осъдени на европейско ниво!  Беше изрично подчертано на това съвещание, че са направени подробни изследвания на компонентите на околната среда „въздух”, „води” и „почви”. На въпроса: „А скалният субстрат не подлежи ли на изследване?”, последва трисмислено мълчание и още по – трисмислени, иронични усмивки от споменатите вече представители на уж независимите неправителствени организации и на Института по хигиена. Това е така защото те разбират под „екостатус” единствено състоянието на организмовия свят. За тях земните недра са само пасивен декор на екосистемите…

Проблемът с т.нар. „природно замърсяване” или геогенно насищане на почви и води с вредни компоненти не намира и своята правна регламентация, макар че като такъв той съществува от хилядолетия и влияе върху човешкото здраве и дейността на хората като цяло. Парадоксално е, че не съществува правно–нормативно определение в точка към съответния параграф на преходни и заключителни разпоредби на нормативни актове по опазване на  околната среда при положение, че българските и балкански учени ясно и точно са дефинирани  признаците на това природно явление. Обикновенно правото, като нормативна регламентация обхваща почти всички сфери на живота, но в случая се наблюдава един съществен пропуск.

Причините могат да се очертаят в няколко насоки:

-недостатъчно научно и научнопопулярно осветляване на проблема за обществото чрез печатните и елктронни медии;

-отраслово – институционален /корпоративен!/ подход в законотворчеството;

-незаинтересованост на държавните институции от законова регламентация или поради непознаване на проблема или от „криворазбрани” политико– икономически съображения, че евентуалното обличане на проблема в законова форма, ще доведе до срив в земеделието, туризма, строителството и т.н. без да се отчита факта, че съществуват научно разработени схеми за превенция и намаляване на вредното въздествие на този природен феномен. Подобни странни на пръв поглед юридически празноти съществуват и в правнонормативната база на ЕС, както и на много държави по света.

Може би някакъв първоначален опит да се извади на преден план този природен феномен и да се потърси някаква законова регламентация има в текстовете на Препоръките на Икономическия и социален съвет на ООН от 1995 г., които се подценяват и дори не се разглеждат като основа за бъдещо държавно-правно регламентиране на проблема.

В българското законодателство също е налице голяма празнина, въпреки че проблема реално съществува в Пирдоп, Кърджали и в  др. райони и има научно обоснована теза и формулировка на въпроса. Може би, единствено формулировката в §1, т.13 от Инструкция № РД–00-11/13.07.1994 г. /радионуклиди – природно или изкуствено произведени химични елементи../ е някъкъв плах опит да се потърси по сериозно оповестяване на проблема под формата на констатация. Следователно необходимо е регламентирането на проблема в отделен нормативен акт или като допълнание в нормативен акт от по–висок ранг, ако не в закон, то поне в наредба. България, както и повечето балкански държави е сериозно засегната от този природен феномен и затова по–подробната и въздигната в по-висок ранг правна регламентация е вече задължителна, а не прпоръчителна. Това важи и за другите европейски държави в които има планински релеф и е извикан на дневен ред този въпрос.

Непознаването, премълчаването на проблема и/или заглушаването под една или друга форма на научните и правни тези при разрешаването му няма да го направят по – малък, да го ликвидират или да намалят въздействието му, нито ще променят природата, само ще пострадат хората.