Васил Василев: Книгата „Каймакъ-Чаланъ“ е философия на родолюбието и саможертвата в името на Отечеството

Васил Василев, председател на Фондация „Братя Василеви“ в интервю за предаването „Добър ден, София“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Василев, какви бяха вашите усещания и мисли при представянето на книгата „Каймакъ – Чаланъ“ в столицата, на което присъствахте и Вие?
Васил Василев: Много интересно – сетих се, че когато един народ има нужда от определен тип идеи или личности за определена цел, той ги излъчва в необходимия момент. И така революционери, писатели, военачалници, учени, философи – те се появяват, когато народът има необходимост от тях. Така изникват Паисий, Левски, Вазов, Яворов, Майстора, славните ни генерали и пълководци, разузнавачи и държавници. И очевидно сега българският народ има нужда от силна и боеспособна армия, от опора на държавата и обществото. И книгата на Красимир Узунов ни дава точно това – тя възстановява, възкресява един от най-славните мигове на Българската армия, за да повярваме, че ние сме побеждавали дори когато, изоставени от съюзниците си, сме се изправяли срещу десетократно превъзхождащи противници. Така че тази книга идва в точния момент, разглежда една бляскава част от героизма на Българската армия, вдъхновява и пали родолюбието. Тя ни показва, че българинът знае и може, и няма да се поколебае да защити Отечеството. И в тая връзка Красимир Узунов е извършил едно наистина огромно дело. Само с една книга той повдига бойния дух на българите, които – усетили, че Отечеството е в опасност – търсят опора и упование за решимостта си да защитят България и ги намират в голяма степен в тази на пръв поглед документална, а всъщност много повече философска книга.
Водещ: Т.е. Вие казвате, че българинът има тази потребност от родова памет, от поглед назад във времето към героичните подвизи на предците?
Васил Василев: Не само от родова памет. Той има нужда да бъде вдъхновен за тази си все още неорганизирана жажда за защита на Отечеството. И затова казвам, че тази книга е може би повече философска, тя е философия на родолюбието, на дълга, на достойнството, на храбростта, на дисциплината, на саможертвата в името на Отечеството. Тази саможертва е заложена в гените ни и тя не може да бъде изметена от някакви конюнктурни и епизодични политически и финансови сметки.
Водещ: Книгата ни връща 100 години назад, към една позабравена история, за мнозина и съвсем неизвестна. От тази гледна точка, закъснял ли е този труд?
Васил Василев: Не, аз затова ви казвам, че този труд идва в точно необходимия момент. Той нямаше да предизвика такава обществена реакция и толкова огромен интерес, ако беше излязъл преди 20 години или преди 15 години. Моите двама дядовци са участници в Първата световна война. Единият се бие на Северния фронт и е убит, а вторият се бие на Южния фронт и е ранен, пленен, бяга от плен и се връща отново да се бие с французи, с англичани и със сърби. Това е нашата кръв. Ние имаме нужда да се докоснем отново до тази славна и бляскава история на българските победи, защото тя е необходима да ни вдъхнови и да ни покаже още един път, че когато българският народ е единен, когато действа за защита на Отечеството си, той е непобедим.
Водещ: Като наследник, г-н Василев, на участници в славната българска история, чувствате ли се огорчен от липсата на достатъчно внимание на държавата към тази история?
Васил Василев: Държавата се осъществява от държавниците и когато те са жалки и неспособни да отговорят на очакванията на обществото, тогава обществото намира начин да реши проблемите си. Кой днеска може да си представи – да си припомним Каймак-Чалан – че някой е в състояние да удържи позиции, върху които всеки божи ден се взривяват между 40 и 50 хиляди снаряда, всеки ден в продължение на 47 дни. Изглежда невъзможно, но не и за тези българи, офицери и войници, които с безпримерен героизъм и саможертва спасяват Отечеството от нахлуването на чуждите пълчища. И тук се сещам за нещо, което е много валидно и днес – една част от един велик, велик марш на Българската армия – „Един завет“, който казва:

Един завет
оставили са нам дедите –
велик завет,
написан с кървав меч:
Деца на родний край,
пазете си земите
от подъл враг, кат зеницата на очите
бранете ги от близо и
далеч!

Това се връща, това идва на дневен ред. Обществото има нужда от това и аз съм сигурен, че то ще намери начин да реализира посланието, което се съдържа за нас ето в този един завет.
Водещ: Ако трябва с две думи да обобщим на финала, г-н Василев, защо са ни необходими книги като „Каймакъ-Чаланъ“? Какво ще бъде вашето изречение?
Васил Василев: Защото държавата и обществото имат нужда.
Росица АНГЕЛОВА

 

Източник: www.focus-news.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *