Министърът на земеделието и храните Десислава Танева присъства на Националния консултативен съвет по животновъдство във Велико Търново (ОБЗОР)
Велико Търново. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева присъства на Националния консултативен съвет по животновъдство, който се провежда във Велико Търново. Преди влизането си в Съвета пред журналисти тя коментира, че в 13 страни от Европейския съюз ситуацията в сектор „Животновъдство” е по-зле, отколкото в България. Тя посочи, че кризата се дължи на спада на приходите от повечето земеделски суровини. Причина за това е наложеното Руско ембарго в края на 2014 година. По думите на министър Танева криза има, както за българските земеделски производителите, така и за производителите в останалите страни членки на Европейския съюз. Тя посочи, че от 2014 година цените постоянно падат. В края на 2015 година в рамките на 2-3 месеца е имало стабилизиране на сектора. Десислава Танева посочи, че това стабилизиране се е дължало на отпуснатия от Европейския съюз пакет в подкрепа на животновъдите, в размер на 420 милиона евро. По думите й тези средства не са довели до трайно подобряване на сектора.
Министър Танева бе категорична, че излизането от кризата в сектор „Животновъдство” може да стане само и единствено, ако ЕС започне да излиза от кризата. По думите й няма как при свободно движение на стоки, капитали и продукция, да се очаква ситуацията в България да е по-различна от тази в общността. Десислава Танева съобщи, че на 14 март се е провело заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел. На срещата обаче не са били взети финални решения. Съветът ще заседава отново през месец юни. Тя посочи, че по време на заседанието са били анонсирани определени посоки за подкрепа. Една от мерките, които е била обсъждана е отпадането на Руското ембарго и полагането на усилия за дипломатически разговори в тази насока. Искането, на всички страни членки, за отпускане на финансов пакет за подпомогне на сектора, не е било одобрено. Тя посочи, че държавата има готовност да отпусне държавна помощ по инструмента „de minimis”.
Министър Танева бе категорична, че българската държава няма как да спре вътрешнообщностните доставки в Европейския съюз. По думите й в тази насока държавата ни трябва да бъде креативна в търсенето на решения, които наистина биха подкрепили българския производител, така че крайният продукт да бъде направен с български суровини.
По думите на Танева потреблението зависи от доходите на населението. Тя обясни, че на българския пазар има голям обем от храни, които са имитиращи и те се предлагат на специални щандове. Те съдържат растителни мазнини, а не сурово мляко. Министър Танева допълни, че и самите млечни продукти, които не са имитиращи, са с вложено концентрирано и сухо мляко. Тя посочи, че това, което държавата може да направи е да засили контрола по отношение на начина на предлагане на продуктите и на етикетиране на продуктите. Десислава Танева посочи, че в България вече съществуват лаборатории, които разполагат с апаратура, която може да установи дали в крайния продукт има съдържание на растителни мазнини, без те да са обявени на етикета. Министърът допълни, че от миналата седмица БАБХ е започнала по график проверки на готовите храни в магазинната мрежа. Десислава Танева посочи, че планът за контрол на качеството на суровите млека позволява на България да избегнем затваряне на млечни ферми, които не са първа категория. Тя допълни, че чрез този план за управление се дава възможност на млечните ферми да подобрят качеството на продукта си. Ако лабораторните анализи доказват, че продуктът им не съответства на критериите, те ще имат възможност до три месеца да подобрят неговото качество. Министърът съобщи, че на проверка по график подлежат и всички млечни ферми, които са с над 50 броя животни. Танева обясни, че вторият вид проверки, който се извършават, са съвместните между МЗХ и НАП. Те се правят във връзка със спазването на финансовото и данъчното законодателство. Тя бе категорична, че проверките сами по себе си не могат да обърнат пазарните нива и тенденциите на пазара. По думите й те могат да помогнат пазарът да е регламентиран и за производители, и за преработватели. Десислава Танева посочи, че държавата е склонна да подобри режима на етикетиране на млечните продукти. Тя допълни, че е възможно на етикетите да бъде увеличен шрифта, който обозначава, съдържанието на имитиращи продукти. Отделно от това има предложение българските продукти, които съдържат български суровини, да бъдат брандирани с българското знаме. Всичко това е вписано в новата Наредба за етикетиране, която от вчера е качена на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.
След Националния консултативен съвет по животновъдство Десислава Танева заяви, че близо 10 милиона лева ще бъдат разплатени на животновъдите от националния бюджет. По думите й срещата е преминала под знака на конструктивния диалог. На нея е присъствал целият експертен потенциал на министерството. Били са обсъдени предложения, които държавата може веднага да предприеме. Тя съобщи, че останалата част от решенията ще бъдат обсъдени, след като Комисията окончателно реши какви права за подкрепа ще даде на всяка страна-членка. Танева съобщи, че в петък е пристигнало неофициално одобрение за държавна помощ за акциз на горивата за земеделския нужди. Помощта ще се получава срещу фактури. Тя посочи, че ще се започне с финансовите мерки, тъй като те са винаги най-желани. „Второ ще е да се възползваме от възможността, която ни даде Комисията за временната подкрепа миналата година, когато имахме право, колкото европейски средства, толкова и национални да доплатим за подкрепа. Ние използвахме много малка част от националното си право. Близо 10 милиона лева ще бъдат дадени веднага по същите заявления, които бяха миналата година и ще бъдат разплатени от националния бюджет. 10 милиона е ресурсът, който може да отделим и ще го направим веднага”, каза още тя.
Министър Танева заяви, че въпреки кризата в сектора, млекопреработвателите и млекопроизводителите са седнали на една маса, и са се обединили, че пътят пред тях е в създаването на общи организации. Тя изрази надежда в двуседмичния срок да няма възражения по Наредбата за етикетиране и тя да бъде приета, за да се започне работа в насока промяна на етикетите на млечните продукти. Танева допълни, че е бил обявен и плана за проверките, които ще продължат да се извършват по отношение на съдържанието на растителни мазнини в продукти, които не са обозначени като имитиращи. За първи път, независимо от жестоката криза, на една маса седнаха млекопреработвателите и млекопроизводителите и си поговорихме за това как пътя е в създаването на организации на производители и преработватели”, отбеляза тя. „Не сме си говорили за протеста. Аз винаги съм казвала, че в политиката сме достатъчно открити и всеки има право да изрази по начин, какъв той смята за добре своето отношение към политиката. Никога не говоря на тема протест, защото това би означавало да кажа: дайте сега да видим какво да направим, за да не протестирате. Това не би било устойчива политика в никакъв случай, затова не сме повдигали темата”, коментира още министър Танева.
Източник: www.focus-news.net
