Книгата „Каймакъ-Чаланъ” бе представена пред военнослужещите от Четвърти артилерийски полк в Асеновград (ОБЗОР)

Асеновград. Книгата „Каймакъ-Чаланъ” с автор Красимир Узунов бе представена пред военнослужещите от Четвърти артилерийски полк в Асеновград. Представянето започна със сигнал „Атака”, изпълнен на тръба и използван от нашите войници през 1916 година. На представянето освен автора присъстваха адмиралът и народен представител от 43-то НС Пламен Манушев, народният представител от БСП Манол Генов и инж. Койчо Русев.
Адмирал Пламен Манушев изказа задоволство от факта, че за първи път е в препълнена зала с толкова много български воини. Той обяви, че освен първи и втори том на книгата ще има и трети, в който ще се опишат спомените на хората, тъй като хиляди са се обадили на автора и са си спомнили за техни роднини, загинали във войната през 1916 година. Адмирал Манушев заяви, че книгата „Каймакъ-Чаланъ” е дълбок поклон пред славната история на Българската армия и славната история на България. По думите му, е престъпление, че тези хора са забравени. Адмирал Манушев посочи, че за тази война трябва да се говори, както и всички заедно да отидем и да отдадем почит на загиналите на връх Каймак-Чалан. „Книгата е написана като роман, не можеш да спреш да четеш за подвига и да се възхищаваш на тези мъже. Авторът е обработил десетки хиляди документи и те продължават да се събират. Всички те, написани така, правят описание на този епизод от Първата световна война, от което се вижда българският дух, мъжеството, стоицизма и готовността за саможертва на нашите дядовци”, обясни адмирал Манушев.
Инж. Койчо Русев коментира, че книгата „Каймакъ-Чаланъ” има своите научни достойнства, тъй като от нея разбираме много за особеностите на политиката, водена по време на Първата световна война. Инж. Русев бе категоричен, че на обществото е необходимо да се напомнят славните героични дни, както и на тези, за които това е професия, тъй като по този начин могат да се учат в своите действия. „От тази книга може да се разбере кое е гарантирало победите на българската армия и е формирало поведението на българския войник. Близо 100 години след Първата световна война почти няма сериозен автор, който да се е върнал към тези периоди за българската войска”, подчерта Русев. Той заяви, че от книгата научаваме защо трябва да се връщаме към историята, когато основното и водещото е бил духът на българина по време на сраженията, духът на българския войник. По думите му, именно този дух е в основата на победите, които реализира българската армия по време на Първата световна война. Инж. Койчо Русев уточни, че книгата има и втора част, в която над 200 страници са посвени на хората, участвали в събитията.
Авторът Красимир Узунов съобщи, че възнамерява, след като излязат следващите два тома на книгата „Каймакъ-Чаланъ”, да ги качи на именития връх и да ги остави там. „Трети том на книгата „Каймакъ-Чаланъ” трябва да бъдат спомени. Нямаше да има трети том, ако не се бяха обадили роднините”, каза Узунов. Той отбеляза, че за трите месеца, откакто е излязъл първият том на книгата, са му са се обадили около 600 фамилии. По думите му, това означава, че 100 години са малко, но и много. „Много са за нас, защото не знаем и малко са за тези, които действително имат родова памет”, допълни авторът.

Книгата „Каймакъ-Чаланъ” е поклон пред тези, които сме оставили и забравили. Това каза при представянето на книгата пред военнослужещите от Четвърти артилерийски полк в Асеновград нейният автор Красимир Узунов, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пловдив. Узунов изтъкна, че най-трудното е било да се изровят имената на загиналите от архива. „3120 имена изрових, на тези 14 км”, каза авторът. „На тези върхове са загинали много повече, някои са безследно изчезнали. Горе имаме поне 4 военни гробища. Не се знае кой е българин, кой е сърбин от загиналите там”, подчерта Узунов. „Хубаво е, че имаме поне тези имена, за които знаем къде са загинали”, каза още Узунов. „Затова книгата е поклон за тях и съм се опитал да я напиша човешки, за да я разберат. Защото с високопарни думи не става”, каза авторът. „Длъжни сме, ние трябва да почетем паметта им, за да знаем откъде идваме, защото пътят напред не се знае”, добави Красимир Узунов. Пред военнослужещите авторът разказа за урната на ген. Христо Попов, изработена от сребро. Той е командвал Шеста дивизия на Македонския фронт. Когато се изтегляли от Македония, генералът взима урната и я пълни с пръст, защото това е пръстта, пропита от кръвта на неговите загинали войници. До края на живота си не пипнал тази урна, разказа Узунов. „За това трябва да се пише, за да се знае, защото все още някъде може да се събере парче памет”, добави Красимир Узунов

Източник: www.focus-news.net

Снимка: Радио „Фокус“ – Пловдив